По време на икономическия симпозиум в Джаксън Хол управителят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че централната банка има "безусловната" отговорност да намали инфлацията и изрази увереност, че "ще изпълни тази задача", пише CNBC.
Документ, публикуван на същата среща, предполага обаче, че централните банкери не могат да се справят сами с този проблем и може всъщност да влошат ситуацията с агресивните си лихвени повишения.
В настоящия случай инфлацията до голяма степен е задвижвана от фискалните разходи в отговор към пандемията от Covid-19 и единствено покачването на лихвите няма да е достатъчно, за да се озапти бързият ръст на потребителските цени, смятат изследователите Франческо Бианки от университета Johns Hopkins и Леонардо Мелоси от клона на банката в Чикаго.
"Скорошните фискални интервенции в отговор на пандемията от коронавирус промениха възгледите на частния сектор относно фискалната рамка, ускорявайки възстановяването, но и също така предизвиквайки ускоряване във фискалната инфлация. Този ръст не би могъл да бъде избегнат единствено със затягането на паричната политика", пишат двамата автори.
Фед може да намали инфлацията "единствено когато публичният дълг може да бъде успешно стабилизиран от надеждни бъдещи планове за фиска". Според двамата изследователи без въздържание във фискалните разходи, лихвените повишения ще оскъпят дълга и ще доведат до ръст в инфлационните очаквания.
Очакванията са от значение
В Джаксън Хол Пауъл коментира, че сегашните му възгледи са базирани на това, че основно Фед носи отговорност за стабилните цени, че обществените очаквания са ключови и че банката не може да отстъпи встрани от пътя, по който е поела, за да стабилизира цените.
Според Бианки и Мелоси поемането на ангажимент от Фед просто няма да е достатъчно макар и да са съгласни, що се отнася до очакванията.
Според тях високите равнища на федералния дълг и продължаващия ръст на правителствените разходи спомагат за това хората да очакват, че инфлацията ще остане висока. Конгресът е похарчил около 4,5 трлн. долара по програми, свързани с пандемията, според USAspending.gov.
Освен това, федералният дълг представлява около 123% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е лек спад спрямо рекордните 128% през 2020 г., но все още значително над нивата, ако се върнем назад към поне 1946 г., когато бяха направени големи разходи след Втората световна война.
"Когато фискалните дисбаланси са големи, а надеждността намалява, може да стане все по-трудно на паричните власти (в случая Фед) да стабилизират инфлацията около желаното равнище", пишат двамата изследователи.
Освен това, проучването сочи, че ако централната банка продължи с лихвените повишения, може да влоши ситуацията. Това е така, защото по-високите лихвите означават, че правителственият дълг от 30,8 трлн. долара ще стане по-скъп за финансиране.
"Порочен кръг"
Проучването, представено в Джаксън Хол, предупреждава, че без по-затегнати фискални политики, "ще се появи порочен кръг на покачване на номиналните лихви, ускоряване на инфлацията, икономическа стагнация и нарастващ дълг".
В своя коментар Пауъл увери, че Фед прави всичко възможно, за да избегне сценарий, подобен на 60-те и 70-те години на миналия век, когато нарасналите правителствени разходи съвпаднаха с период, в който Фед не желаеше да поддържа лихвите високи, а това доведе до години на стагфлация. Това продължи, докато тогавашният ръководител на банката Пол Волкър не предприе серия от агресивни лихвени повишения, които избутаха икономиката в тежка рецесия.
"Ще бъде ли сегашният инфлационен натиск устойчив, както през 60-те и 70-те? Нашето проучване подчертава рискът, че може да се заформи подобен устойчив модел на инфлацията в следващите години", пишат Бианки и Мелоси.
Те обясняват риска от устойчивата инфлация в САЩ с комбинацията между огромния публичен дълг и отслабващата надеждност на фискалната рамка.
"Следователно рецептата, използвана за борба срещу Голямата инфлация в началото на 80-те години, може да не е ефективна днес", казват експертите.
Официалната статистика за инфлацията показа забавяне в растежа от 9,1% през юни до 8,5% през юли, а две седмици по-късно данните за ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) - измерител на инфлацията, който също се следи от Фед - показаха, че показателят е забавил ръста си до 6,3% на годишна база през юли, след като месец по-рано той достигна 6,8%
Въпреки това много икономисти все още вярват, че трябва да се вземат предвид няколко фактора, които биха могли да спомогнат за задачата на Фед.
"Маржовете ще паднат и това ще окаже силен низходящ натиск върху инфлацията. Ако тя се забави по-бързо, отколкото Фед очаква в следващите месеци - и това е базисният ни сценарий - Фед ще може да диша по-спокойно", написа Иън Шепърдсън, главен икономист в Pantheon Macroeconomics.
Според Ед Ярдени от Yardeni Research Пауъл може скоро да съжали за казаното в Джаксън Хол заради поскъпналия долар, подсилен от лихвените увеличения и изтеглянето на програмата за покупки на активи.
"Пауъл може скоро да съжали, задето изрази по-ястребова* позиция в Джаксън Хол, което може скоро отново да го принуди да предприеме по-гълъбова позиция", написа Ярдени.
Бианки и Мелоси обаче смятат, че ще е необходимо повече от просто ангажимент. Те поставят и "ако" въпрос: Какво щеше да се случи, ако Фед бе започнал да покачва лихвите по-рано, след като през по-голямата част на 2021 г. определи инфлацията като "преходна" и неизискваща отговор на паричната политика?
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
14:04 | 14.09.22 г.
