Данните от финансовите отчети на големите банки, както и възможността от допълнително агресивно затягане на паричната политика от Фед, потопиха борсовите индекси на Wall Street в четвъртък, пише CNBC. Междувременно опасенията от предстояща рецесия продължават да тегнат над инвеститорите.
Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average намаля с 0,46% до 30 630,17 пункта.
Широкият измерител S&P 500 се понижи с 0,3% до 3790,38 пункта.
Изключение направи технологичният показател Nasdaq Composite макар и с незначителен ръст от 0,3 на сто до ниво от 11 251,19 пункта.
Индексите са на път да запишат седмица на червено, като Dow и S&P 500 намаляват с над 2% към момента.
"Ако банките са барометър на цялата икономика, както и на това, което предстои да видим от другите финансови отчети, мисля, че ще бъде грозно тримесечие", коментира Сам Стовал, главен инвестиционен стратег в CFRA.
Представянето на големите банки през второто тримесечие на 2022 г. даде допълнителна информация за състоянието на щатската икономика насред опасенията от рецесия.
Акциите на JPMorgan Chase поевтиняха с 3,5 на сто, след като банката увеличи резервите си за лоши заеми, сигнализирайки по-предпазливи икономически перспективи. Morgan Stanley изтри 0,4% от капитализацията си, следвайки тренда, а Goldman Sachs, чийто отчет предстои да бъде публикуван в понеделник, отписа 3%.
Ценните книжа на Wells Fargo и на Citigroup поевтиняха със съответно 0,8% и 3%. Предстои в петък двете банки да обявят резултатите си за второто тримесечие.
Акциите на технологичните гиганти бяха без единна посока. Цената на ценните книжа на Apple и Nvidia нарасна с 1%, докато тази на Meta Platforms, Salesforce, Tesla и Amazon намаля с над процент.
"Смятаме, че са възможни допълнителни спадове, основно, защото очакванията за финансовите отчети са твърде високи", написа Джейми Фахи от Citi.
Световният бенчмарк Брент поскъпна с 0,26% до 99,83 долара за барел. Цената на американския сорт West Texas Intermediate (WTI) се увеличи леко до 96,32 долара за барел.
Цената на златото намаля с над 27 долара до 1708,3 долара долара за тройунция.
По-рано в четвъртък управителят на Федералния резерв на САЩ Кристофър Уолър обясни, че подкрепя ръст на лихвите от 75 базисни пункта (б.п.) на предстоящото на 26-27 юли заседание на банката, но ще следи отблизо данните и ще запази гъвкавостта си за това какво трябва да направи Фед, за да озапти инфлацията.
"Базисният ми случай за юли зависи от постъпващите данни", каза Уолър по време на събитие във Виктор, Айдахо. "Има важни предстоящи данни за продажбите на дребно и имотния сектор. Ако данните покажат значително по-висок резултат, ще ме накарат да съм в подкрепа на по-голямо увеличение", каза Уолър.
Статистиката на министерството на труда в САЩ показа в сряда, че индексът на потребителските цени е нараснал с 9,1% през юни на годишна база, надминавайки очакванията на Dow Jones за повишение в размер на 8,8 на сто. Така показателят е записал пореден месец на рекордно покачване, чийто темп е най-бързият от декември 1981 г.
Междувременно данните за производствените цени показаха ръст от 11,3% на годишна база през юни. Разликата между доходността по 2-годишните и 10-годишните щатски облигации - често приемана като сигнал за предстояща рецесия - достигна най-високото си ниво от 2000 г. насам.
Доходността по 10-годишните щатски облигации достигна ниво от 2,95%, а тази по 2-годишните - 3,134%.
Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън коментира по-рано през деня, че инфлацията в САЩ е "неприемливо висока", а озаптяването й ще е "топ приоритет" за Вашингтон.
"На първо място, подкрепяме усилията на Фед и това, което те смятат за необходимо, за да се контролира инфлацията", каза Йелън. "Отвъд това, правим наши собствени стъпки, които смятаме, че ще са подкрепящи в краткосрочен план, за да намалин инфлацията - по-конкретно това, което правим с цените на енергията и със стратегическите петролни резерви", обясни Йелън, като допълни, че почти половината от инфлацията е предизвикана от поскъпналата енергия.
04:50 | 12.09.22 г.
