„Risk off" – да напуснем риска. Това е мотото на финансовите пазари досега през тази година. Не само цените на акциите, но и тези на облигациите и криптовалутите се сринаха с рекордни за дълги периоди стойности. Само стоковите пазари генерираха добри печалби на инвеститорите.
Основната причина за катастрофалното развитие на останалите класове активи е обратът в политиката на централните банки. В продължение на години те заливаха пазарите с пари. Сега започват да повишават лихвените проценти. Така централните банкери реагират на сериозното ускоряване на инфлацията.
През изминалата година темповете на инфлация вече се повишиха значително. Освен това от 2020 г. насам се появяват проблеми, свързани с ограничаване на доставките и коронакризата, които също оказват влияние върху фондовите пазари. Въпреки това смелостта да се поемат рискове беше възнаградена с повишаване на цените на пазарите през миналата година, а като цяло и през 2020 г.
Тази година е различна. Войната в Украйна задълбочава проблемите, а евентуалното спиране на доставките на газ от Русия се разглежда като заплаха. Цените на стоките се повишиха значително, което доведе до още по-високи нива на инфлация. Всичко това води до засилване на опасенията за рецесия в Европа, но също и в САЩ, което има съответните последици за финансовите пазари.
Ето преглед на върховете и провалите и перспективите за най-важните класове активи.
Държавни облигации чрез Etf: исторически загуби
Цените на облигационните пазари отчетоха най-голям срив от 50 години насам. Всеки, който в началото на годината е инвестирал 100 000 евро в германски държавни облигации, например чрез борсово търгуван индексен фонд (ETF), сега теоретично разполага само с 88 770 евро в сметката си преди данъците и разходите по трансакцията.
Инвеститорите в еврозоната са в малко по-добро положение с американските държавни облигации, но само защото доларът поскъпна силно спрямо еврото. В доларово изражение цените на американските държавни облигации с всички матуритети спаднаха средно с повече от 9%, а в евро през първата половина на годината остана минус от „само" 1,22%. Цените на корпоративните облигации от двете страни на Атлантическия океан спаднаха също толкова рязко, колкото и на държавните облигации.
Държавни облигации: Спадът на цените може да забави
Според експерти като Марк Даудинг, главен инвестиционен стратег в Blue Bay Asset Management, обаче облигациите бавно стават отново по-привлекателни. Според него пазарите вече отразяват очакваното по-нататъшно повишаване на лихвените проценти от страна на централните банки. Анализаторите допускат също, че спадът в цените на облигациите и съответно нарастването на доходността ще се забавят.
В случай на рецесия може да се увеличи и притокът на средства към облигации, които се считат за по-сигурни активи. От многогодишните си върхове от над 1,7% в Германия и малко под 3,5% в САЩ през юни доходността на десетгодишните държавни облигации в Германия и САЩ също вече спадна.
Инвестиране в акции: Мечките царуват
Ситуацията на пазара на акции е доста мрачна. В допълнение към опасенията от рецесия по-високата доходност на облигациите тежи на пазарите на акции. Това е така, защото по-високите лихвени проценти на капиталовия пазар се включват директно в моделите за оценка на анализаторите и по този начин гарантират, че бъдещите печалби на компаниите се оценяват по-слабо днес, което прави акциите по-малко привлекателни.
Най-големите загуби бяха за акциите на т. нар. компании с растеж. От началото на годината индексът на технологичната борса Nasdaq е спаднал с 29,5% в доларово изражение. Но много други индекси в индустриалните държави също са се понижили с 20% или повече от най-високите си стойности и се намират в мечи пазар. Следователно преобладаващата тенденция на фондовите пазари е ясно насочена надолу.
За инвеститорите в евро поскъпването на долара компенсира част от загубите на фондовите пазари в САЩ и на индекса MSCI World. Така от 100 000 евро, инвестирани в ETF на S&P 500 в долари, остават 86 430 евро. За разлика от тях, тези, които са инвестирали парите си в Dax или Euro Stoxx 50, са загубили повече от 19 500 евро.
Доларът поскъпна не само спрямо еврото, но и спрямо много други валути. Повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ направи инвестициите в долари отново по-интересни за много инвеститори. Освен това инвеститорите често прехвърлят парите си в долари като „сигурно убежище" в несигурни времена.
В еврозоната португалският водещ индекс PSI 20 се отличи с положителни резултати сред фондовите пазари, като нарасна с 8,53%. Това се дължи главно на факта, че тежките индекси Galp и Redes Energias са от процъфтяващия петролен и газов сектор.
Инвестиране на пари в акции: дъното все още не е достигнато
За втората половина на годината стратезите като цяло са все още предпазливи по отношение на акциите за момента. „Вероятно сега сме изправени пред фаза със слаби икономически данни и намаляване на очакванията за корпоративните печалби", казва пред германския Handelsblatt Бернд Майер, главен инвестиционен стратег в частната банка Berenberg, имайки предвид пазарите на акции на индустриалните държави.
Робърт Халвер, ръководител на отдел "Стратегия на капиталовите пазари" в Baader Bank, пояснява: „Предстоящият сезон на отчетите за второто тримесечие на 2022 г. вероятно ще се превърне в спирачка за настроенията, тъй като ще стане ясно значително забавяне на досегашния еуфоричен ръст на приходите."
В резултат на това е малко вероятно фондовите пазари все още да са достигнали дъното си. Като се имат предвид огромните загуби, е малко вероятно 2022 г. все пак да бъде положителна инвестиционна година. Въпреки това експертите изразяват надежда, че през есента пазарите отново ще започнат да се раздвижват. Исторически погледнато, фондовите пазари в Европа намират своето дъно точно в началото на рецесията, подчертава Майер от Berenberg. А успокояването на пазарите на облигации може допълнително да подкрепи пазарите на акции.
Екзотичните фондови борси са най-големите отклонения
В горната и долната част на списъка на най-добрите и най-лошите инвестиции през първата половина на годината са акции от екзотичните фондови борси. Водещият индекс на Ливанската фондова борса нарасна с почти 50% в евро, докато борсата в Шри Ланка се срина с почти 63% - въпреки че поскъпването на ливанската лира и поевтиняването на шриланкийската рупия също допринесоха за това.
Малките фондови борси в т.нар. гранични пазари, където се търгува малко, често се отличават с големи печалби и загуби. Няма борсово търгувани индексни фондове за ливански или шриланкийски акции.
Турският фондов пазар е различна история. Турция се счита за утвърден развиващ се пазар. Въпреки това фондовата борса там също отчита силна волатилност. Всеки, който е инвестирал 100 000 евро във водещия индекс на Истанбулската фондова борса през януари, е реализирал печалба от 11 620 евро, въпреки че турската лира загуби 13,6% спрямо еврото през първата половина на годината, повече от всички други валути на развиващите се пазари.
По този начин лирата продължи да се срива. През 2021 г. тя загуби почти 40% от стойността си, с което турската фондова борса се нарежда на дъното на списъка на Handelsblatt с върхове и провали от гледна точка на еврото.
Стоки: петрол, пшеница и царевица
Енергийните суровини - най-вече петролът - са най-добрият клас активи досега през тази година. Цената на европейския петрол от сорта Брент от Северно море се повиши в евро с цели 52% през първата половина на годината. Петролното ембарго на ЕС срещу Русия и строгата производствена политика на OPEC+ доведоха до покачване на цената на петрола (фючърсен сорт Брент) до 12-годишен връх от 129 долара в началото на март. Оттогава той първоначално пое надолу до 111 долара. Но стратезите предполагат, че цената на петрола основно ще продължи да се повишава. Според Лудвиг Кемпер от частната банка Berenberg ралито вероятно „ясно ще загуби инерция", но OPEC+ ще продължи да определя тона през следващите месеци.
Непосредствено в резултат на войната срещу Украйна цените на селскостопанските стоки като царевица и пшеница също се повишиха, тъй като Украйна и Русия се смятат за житниците на света и заедно отговарят за една трета от целия световен износ на пшеница. Цените на селскостопанските стоки обаче вече са се понижили значително от пиковете си.
Това е още по-очевидно при индустриалните метали като алуминий и мед. Малко след инвазията на Русия в Украйна цените се повишиха съответно с 37 и почти 10 процента. Оттогава те спаднаха под цените от януари, но все още са на многогодишни върхове.
Според експертите дефицитът в предлагането вероятно ще запази цената висока. В крайна сметка метали като мед, алуминий и никел играят централна роля в декарбонизацията на обществото.
Инвестиции в златото: благородният метал се провали през второто тримесечие
Нарастващата инфлация и страхът от риск във връзка с войната в Украйна доведоха златото до истински връх през първото тримесечие. В доларово изражение цената се повиши с до 12% до 2050 долара, което е близо до рекордния ѝ връх, достигнат през ноември 2020 г. По този начин златото оправда репутацията си на хедж срещу инфлацията и на сигурно убежище.
Оттогава насам обаче цената на златото се е понижила до около 1800 долара. Само благодарение на валутните печалби инвеститорите в евро все още са на печалба при инвестициите си в злато от началото на годината. Преди всичко повишаването на лихвените проценти на облигационните пазари може да създаде проблеми за златото за известно време напред.
Криптовалута: срив на биткойна
Най-голямото разочарование тази година за инвеститорите вероятно бяха криптовалутите. Цената на биткойна, най-старата и най-важна криптовалута, се срина до под 20 000 долара, след като през ноември отбеляза рекорден връх от почти 68 000 долара. От началото на годината криптовалутата е загубила повече от 56% спрямо еврото.
Криптовалутите пострадаха не само от общото опасение за риска сред инвеститорите, но и от масова криза на доверието. Криптопроектът Terra, който трябваше да копира долара едно към едно, се срина, а някои криптоплатформи спряха изплащането на суми на инвеститорите. Според много експерти засега криптовалутите вероятно ще останат по-скоро спекулативни, отколкото инвестиционни обекти.
07:57 | 14.09.22 г.
