Глобалният борсов индекс MSCI отбеляза най-големия си процентен спад за първото полугодие в историята, докато американският бенчмарк S&P 500 записа най-стръмния си спад за първите шест месеца от 1970 г. насам.
Зад тези понижения стоят опасенията относно войната в Украйна, ускоряващата се инфлация, по-високите лихвени проценти и напоследък възможността за рецесия в САЩ, пише Ройтерс.
Доходността по американските държавни облигации е нараснала с около 150 базисни пункта от началото на годината до 1 юли - най-голямото увеличение за първото полугодие от първите шест месеца на 1994 г.
Тревогите на пазарите се засилиха в четвъртък след доклада на американското Министерство на търговията, който показа, че потребителските разходи в САЩ са нараснали по-слабо от очакванията през май. Макар и докладът да сочи, че инфлацията вероятно е достигнала своя връх, ценовият натиск все още е достатъчно силен, за да тласка Федералния резерв на САЩ по пътя на агресивното затягане на политиката.
"Инфлацията не е нещо, за което вече не трябва да се тревожим. Очаква се тя да остане с нас доста време", коментира Сам Стовал, главен инвестиционен стратег в CFRA в Ню Йорк.
Тази седмица ръководителите на американския Федерален резерв, Европейската централна банка и Английската централна банка се срещнаха в Португалия и изразиха подновения си ангажимент да контролират инфлацията, независимо от проблемите, които това ще причини.
За първата половина на 2022 г. американският широк борсов индекс S&P 500 е загубил 20,6% от стойността си, а глобалният измерител MSCI се е понижил с 20,9%.
Плановете на Фед за повишаване на лихвите и търсенето на ликвидност от страна на инвеститорите в трудни времена подкрепиха щатския долар. Доларовият индекс, който измерва стойността на зелените пари спрямо кошница от чужди валути, нарасна с 6,5% за тримесечието, записвайки най-големия си тримесечен скок от последното тримесечие на 2016 г. Индексът отбеляза ръст от 9,4% за първото полугодие.
18:03 | 13.09.22 г.
