Щатските индекси продължават с априлските разпродажби и през новата седмица*

Щатските борсови индекси стартират първата сесия от новата седмица с понижения, удължавайки периода на разпродажба през април, която доведе до серия от четири поредни седмици на спадове за Wall Street, съобщава CNBC.

Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се понижава с 1,24% до 33 392,14 пункта.

Широкият измерител S&P 500 отчита спад от 1,22% до 4219,78 пункта.

Технологичният показател Nasdaq Composite записва понижение от 0,34% до 12 795,82 пункта.

Опасенията от продължително глобално забавяне на икономиката бяха подкрепени от спадовете в Азия на фона на борбата на властите с новите коронавирусни огнища.

Анализаторите очакват новите тримесечни отчети на технологични гиганти като Amazon и Apple.

„Акциите започват седмицата дълбоко на червено, тъй като цялото безпокойство и негативизъм от четвъртък/петък, бяха пренесени през уикенда“, пише Адам Кризафули от Vital Knowledge в бележка до клиенти. „Драматичната промяна в очакванията на [централната банка] от миналата седмица продължава да влияе на пазара, като Китай бързо се издига начело в списъка на пазарните страхове, тъй като опасенията за нови блокади заради COVID вече се достигат Пекин“, добавя анализаторът.

И докато петролът поевтинява – цената на Брент се понижава с 5,22% до 101,1 долара за барел, а тази на WTI с 5,24% до 96,72 долара за барел – акциите на ExxonMobil и Chevron поевтиняват съответно с 5,34% и 3,47 на сто. Цената на книжата на ConocoPhillips се понижава с 5,68 на сто.

Акциите на Twitter поскъпват с над 3%, след като стана ясно, че бордът на директорите на компанията, стояща зад едноименната социална платформа, заседава извънредно, за да обсъди предложението на милиардера Илон Мъск да придобие дружеството.

Цената на книжата на Facebook се повишава с около 0,28%, докато акциите на Alphabet, компанията-майка на Google, поскъпват с 2,4 на сто.

Фокусът на икономистите и инвеститорите е насочен към следващото заседание на Федералния резерв през май, на което се очаква служителите на централната банка да увеличат основните лихви с 50 базисни пункта.

"Смятам, че това е разумен вариант за нас, защото федералната лихва е твърде ниска", заяви управителят на Фед в Ню Йорк Джон Уилямс в интервю за телевизия Bloomberg. "Наистина имаме тази необходимост да върнем паричната политика на по-неутрални нива", допълни Уилямс.

Освен повишението от 25 б.п., което бе одобрено през март, ходовете на Фед предполагат още около 200 б.п. на затягане на паричната политика на оставащите шест заседания на банката, с които лихвата ще достигне ниво от около 2,5%.

На фона на тези новини доходността по 10-годишните и 30-годишните американски държавни ценни книжа се понижава съответно до 2,781% и 2,872 на сто.

Доларовият индекс отчита ръст от 0,54% до 101,77 пункта.

Златото поевтинява с 0,7% до 1934,7 долара за тройунция.

*Информацията е актуална към 17:55 ч. българско време.