Ердоганизацията на ЕЦБ

През януари потребителските цени в Турция се повишиха с почти 50% на годишна база. Много хора вече не могат да си позволят храна, електричество, бензин, лекарства. Турция, която дълго време беше страната икономическо чудо, обеднява. Президентът Реджеп Таийп Ердоган, който вярва, че може да преустанови действието на основните закони на икономиката и да се бори с инфлацията чрез изкуствено занижени лихвени проценти, води страната си към икономическа пропаст.

Държавите от ЕС и еврозоната са далеч от турските условия. Но дори в зоната, обхваната от Европейската централна банка (ЕЦБ), цените наскоро се повишиха с 5,1%. Това е нов рекорд за еврозоната.

Е, сега Бордът на директорите на ЕЦБ се събра, за да обсъди ситуацията. Човек би си помислил, че ще бъдат предприети действия. Но ЕЦБ изглежда парализирана, а председателят ѝ Кристин Лагард очевидно преживява инфлационен шок. Основният лихвен процент остава нула процента. Покупките на облигации на стойност милиарди евро месечно продължават.

След като Лагард дълго време отричаше, че изобщо има проблем с повишаването на цените, тя все още търси изход. На заседанието си в четвъртък европейският регулатор реши да остави основните си лихвени проценти без промяна, докато инфлацията в еврозоната не се забави до целевото равнище от 2%.

Кармен Райнхарт, вицепрезидент на Световната банка, обяснява пред Тим Бартц от Der Spiegel колко сериозно е положението. Райнхарт е експерт по финансовите кризи и е сред най-цитираните икономисти в света. Тя смята, че инфлацията се превръща в постоянен проблем и отправя остра присъда към централните банки, включително ЕЦБ.

„Често сравняваме днешната ситуация със 70-те години, когато за последен път световната икономика трябваше да се справя с високи нива на инфлация. Разликата е, че тогава имаше един-единствен шок в предлагането - високите цени на петрола. Днес навсякъде има недостиг“, казва тя.

„Централните банки не успяха да реагират на инфлацията своевременно и по подходящ начин. Това е още една от горчивите прилики със 70-те години. Опасното е, че тези, които отлагат решенията, посяват семената за по-късни, драконовски мерки", отправя тя и остро предупреждение към регулатора във Франкфурт.

Влиянието на политиците върху централните банки е огромно, особено в Европа. „Централните банки са независими само на хартия. Дългът е твърде висок, а централните банки действат твърде колебливо. Ситуацията е изключително опасна“, продължава още Кармен Райнхарт.

И така – без да сме склонни да изпадаме в излишни нервни кризи, може би е време да се притесним - от централните банкери и политиците, които отказват да погледнат реалността в очите. Инфлацията унищожава покупателната способност и спестяванията, трови икономиката и прави хората бедни. А ердоганизацията на ЕЦБ представлява реална опасност.