Всеки, който се вгледа в реториката на председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) през последните шест месеца, не може да не остане с впечатлението, че политическата мисия е водеща в програмата за паричната политика на Кристин Лагард.
Тя винаги признаваше само най-необходимото, когато ставаше дума за опасността от инфлация. И дори когато икономисти и други централни банкери отдавна предупреждаваха за трайно обръщане на тенденцията в развитието на цените, Лагард се придържаше към своята прекалено използвана езикова формула, че това е „временно явление".
За това, че тази нагласа вече не е приемлива, свидетелстват данните за инфлацията в еврозоната за януари. 5,1% - отново далеч над очакванията на ЕЦБ. Отново рекордна стойност. И най-вече – отново нямаме налице често предричания обрат, въпреки че ефектът на германския ДДС отпадна в началото на годината.
Ако на заседанието на Съвета в четвъртък Лагард се придържа към умиротворителната си позиция, централната банка ще има проблем с доверието. А доверието в централната банка е необходима предпоставка за контролиране на така важните инфлационни очаквания. Ако гражданите вярват, че инфлацията идва, тя наистина ще дойде. Така че отдавна трябваше да има ясно изявление за борбата на ЕЦБ с инфлацията. Да, Лагард намекна за намаляване на покупките на облигации. Всичко друго вече не би било оправдано с оглед на настоящата инфлация и балансовата стойност от 8,6 трилиона евро. Това съответства на 72% от икономическия продукт на страните от валутната зона, а Федералният резерв на САЩ има балансова стойност от едва една трета от БВП. И сега ЕЦБ е най-големият кредитор на държавите от еврозоната.
Това, за което председателят говори по-малко, обаче, е, че през декември Съветът реши като предпазна мярка да замени изцяло с нови покупки облигациите, които ЕЦБ бе закупила по програмата за пандемичните облигации (PEPP), чийто падеж настъпва преди 2024 г. Наричат това предпазна мярка, в случай че натискът да се премине от кризисен към нормален режим в крайна сметка стане твърде голям. Поне по-бързо, отколкото би искала Лагард. Става дума за покупките, които ЕЦБ извършва свободно, без да се съобразява с капиталовия алгоритъм, от началото на пандемията.
Това означава, че централната банка може да купува държавни облигации почти по изцяло свое желание от държави, които заради особено високия си държавен дълг са зависими от ниските дългосрочни лихвени проценти на капиталовия пазар. Това подхранва и подозрението, че ЕЦБ, за разлика от Фед, не е съвсем свободна в решенията си. И накрая банката във Франкфурт може да се окаже изправена пред избора дали да спаси еврото (за пореден път), или да се бори с инфлацията. Това е ситуация, в която Европейската централна банка не бива да попада.
09:45 | 14.09.22 г.
