Приоритет на новото управление трябва да бъде нов бюджет, който да е основа за средносрочно планиране за следващите три години, заедно с тригодишна бюджетна прогноза и устойчива бюджетна рамка. Това коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, в ефира на предаването "Светът е бизнес" по Bloomberg TV Bulgaria.
Финансовият министър Асен Василев вчера коментира, че удължителният закон за бюджета ще действа до приемането на редовен бюджет. Според него е реалистично да бъде изготвен проект на Бюджет 2023 с 3% дефицит и без увеличение на данъците. Очаква се в сряда кабинетът да изтегли внесения от служебното правителство проектобюджет и до две седмици да предложи в Народното събрание нов.
"Добрата политика не означава всяка година да сме на 2,9% дефицит; това означава в добрите години даже да сме на излишък, а само в тежки, по-кризисни ситуации да отиваме до тези 3%. Три процента не е средното - това е долната граница, лошата граница, която е допустима в лоша ситуация. Когато ситуацията е добра, трябва да имаш дори излишък и в България сме го постигали в предходни години“, посочи икономистът.
Той подчерта, че второто много важно нещо, което трябва да се направи, е отпушване на публичните инвестиции по оперативните програми и по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Наличието на устойчива бюджетна рамка, която е в синхрон с политиките на правителството и е приета от Народното събрание, е добра предпоставка за приемането на страната в еврозоната. Трябва да се премахнат и популистките данъчни преференции за ДДС, които бяха замислени като временни мерки“, каза още Богданов.
Според него е наивно да се мисли, че България може да влезе в еврозоната, без да изпълнява критериите за инфлацията и дефицита. Държавата може да въздейства върху инфлацията чрез акцизи и регулираните от нея цени като ток и парно, а регулаторите могат да проверяват за завишени цени в сектори, където съществуват олигополни предпоставки, смята той.
"Когато има външен шок е нормално инфлацията да скочи - тя скача и на други места. Въпросът е обратното - сега падат цените на пшеницата, слънчогледа, торовете, газа и петрола и трябва да паднат и крайните цени. Ако цените в други европейски страни падат много по-бързо отколкото при нас, тук е моментът да видим дали има нещо в българската структура на пазара, което не работи съвсем конкурентно и ефективно... Това е процесът на влизане в еврозоната - да си решиш проблемите, преди да влезеш. Критериите са индикатор за дисбаланси и затова се гледа дали има стабилни публични финанси, дали инфлацията е в норма. Всяко голямо отклонение означава, че имаш проблем в икономиката", напомни икономистът.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
11:03 | 07.06.23 г.
