Меера Санкар разбрала, че е време да се откаже от мечтата си да купи жилище в Прага, когато отишла на оглед на апартамент, в който едва стигало място за един човек, но цената му била далеч извън бюджета ѝ, пише Ройтерс.
Опитът на 31-годишната жена е обичаен в Прага и други градове в Централна Европа, където високите цени заради острия недостиг на предлагане правят жилищната собственост недостъпна за много потенциални купувачи на първо жилище. В момент, когато централните банки в региона повишават лихвите, проблемът се задълбочава.
„Реших да продължа да живея под наем, когато отидох на оглед на апартамент с площ от 60 кв. м, но самото жилище беше само 20 кв. м, а останалото беше градина“, казва Санкар, която е занимава със специални ефекти във филмовата индустрия. Цената на имота била 4 млн. крони (189 081 долара).
„Едва стигаше място за един човек и няколко мебели. Две години търсех активно жилище, но е твърде скъпо и няма да става по-евтино“, допълва тя.
Много се пише за умопомрачително високите цени на жилищата в западноевропейски градове като Лондон, Париж и Хамбург. Но именно в Централна и Източна Европа разминаването между цените и местните заплати, които средно са доста под тези в Западна Европа, е най-остро.
Чехия е най-недостъпният жилищен пазар в Европа със средно 12,2 брутни годишни заплати, необходими за закупуването на апартамент от 70 кв. м, показаха данни на Deloitte за достъпността на жилищата през 2021 г.
За сравнение в Германия са необходими шест средни заплати за покупка на имот, както и 5,1 в Норвегия. Цените на жилищата в Чехия са нараснали с 22% на годишна база през третото тримесечие на 2021 г., най-бързия темп в ЕС за второ поредно тримесечие, показаха данни на Евростат.
„Сега затруднения изпитват и хората със средни и дори относително високи доходи“, коментира Вит Храдил, главен икономист в чешката агенция за недвижими имоти Cyrrus.
„Така че средностатистическите служители като учители, полицаи, пожарникари вероятно не могат да си позволят никакъв апартамент в Прага в наши дни“, допълва той.
Лихвите по ипотечните кредити растат
Бързите ръстове на цените са сходни и в други чешки градове и централноевропейски страни. В Унгария, например, цените на жилищата са нараснали над два пъти от 2010 г. насам.
В центъра на Варшава средната цена на квадратен метър е около 4000 евро спрямо 3770 евро в Брюксел, където средната нетна месечна заплата е малко над два пъти по-висока от заплатата в полската столица, показват данни на сайта за сравняване на разходите за живот Numbeo.
Допълнителен проблем в Прага е дългото чакане предприемачите да получат разрешение за строеж, което ограничава предлагането. През 2021 г. предлагането в чешката столица достигна 10-годишно дъно със средно 3300 новозавършени апартамента, с 1980 по-малко спрямо 2020 г., показа анализ на строителните компании Trigema, Central Group и Skanska Reality.
Цените в региона растат и заради бързия ръст на заплатите и продължителния период на ниски лихви преди повишенията през последно време. Ниските лихви правят кредитите по-достъпни и стимулират търсенето на инвестиционни имоти.
„Ако погледнем купувачите на първо жилище, които никога не са навлизали на имотния пазар преди и навлизат едва сега, те почти нямат шанс за покупка, ако не са подкрепени от членове на семейството със значителни спестявания“, казва Храдил.
Централна Европа изпреварва повечето страни на Стария континент с повишаването на лихвите след пандемията, тласкайки разходите по ипотечни кредити до невиждани нива преди световната рецесия през 2008-2009 г. Това допълнително вдига летвата за хората, които се стремят да направят първа крачка на жилищната стълбица.
Унгарската централна банка съобщи през януари, че ще продължи да повишава лихвите, за да ограничи инфлацията. Полша, която се очертава като най-голямата развиваща се икономика в Европа, повиши отново лихвите във вторник с 50 базисни пункта до 2,75% и намекна, че ще затегне още повече политиката.
Чешката национална банка, която въвежда отново ограничения за ипотечното кредитиране като заеми, равняващи се на не повече от 80% от стойността на имота или тавани върху дълга на кредитополучателите спрямо доходите им, също повиши основната си лихва до 20-годишен връх от 4,50% миналата седмица.
Според експерти лихвите по ипотечните кредити може скоро да доближат 5% спрямо прогнозираните около 2% от компанията Fincentrum Hypoindex преди чешката банка да започне да вдига лихвите спрямо нивото им от 0,25% през юни миналата година.
„Около 20% от клиентите ми се отказаха да търсят жилище поне временно заради нарасналите разходи“, казва ипотечният брокер от Прага Робин Петрасек, според когото лихвите по ипотечните кредити за всеки милион крони, заети за 30-годишен период, са нараснали с над 25% спрямо година по-рано.
„С нарасналите лихви е ясно, че хората, които могат да си купят имот, ще намалява“, допълва той.
Помощ по пътя?
Държавните ръководители търсят начини да помогнат на купувачите на първо жилище да се справят с растящите цени, но ограниченото предлагане на имоти им оставя малко инструменти на разположение.
Унгария замрази лихвите по ипотечни кредити за шестмесечен период от януари, за да предпази кредитополучателите с плаващи лихви по ипотеките, и осигурява грантове и субсидирани банкови заеми на обща стойност 25 млн. форинта (80 707,64 долара) за семействата.
В Полша като част от икономическата програма „Полска сделка“ на правителството държавата ще гарантира първоначалната вноска за имот до 20% от стойността му спрямо максимума от 100 хил. злоти (25 206,06 долара), за да помогне на хората, които не могат да спестят за първоначална вноска.
Кметът на Прага Зденек Хриб казва пред Ройтерс, че градът е съсредоточен върху възстановяването на общински жилища, за да се повиши предлагането и да се поддържа резерв за служители като учители, полицаи и социални работници.
„Достъпността на жилищата е едно от основните притеснения на настоящия градски съвет в Прага“, отбелязва Хриб.
Зашеметяващите ръстове на цените са накарали Томас Клима и годеницата му да се задействат, след като отложили търсенето си в началото на пандемията с надеждата, че цените ще паднат.
Те се върнали бързо на пазара, когато цените продължили да растат, но установили, че апартаментите се продават почти веднага или направили оглед на други, които привлекли множество оферти доста над исканата цена.
„Мислехме, че с COVID всички ще изгубят работата си и цените ще намалеят. Наблюдавахме пазара и видяхме, че цените нарастваха през цялото време. Не можем да си позволим да чакаме“, казва 33-годишният Клима.
06:42 | 14.09.22 г.