fallback

Над 86% от българите живеят в собствено жилище, малко над половината - в къща

През 2023 г. близо 19% от българите са живели в жилища с просрочени плащания по ипотечен кредит, наем или комунални сметки. Това е второто най-високо ниво в ЕС след Гърция

14:02 | 29.11.24 г. 47

86,1% от българите са живели в собствено жилище през 2023 г., а 13,9 на сто са били наематели, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

По дял на жилищната собственост страната ни е на седмо място в ЕС, изпреварена от Румъния, Словакия, Хърватия, Унгария, Литва и Полша. От страните в Централна и Източна Европа делът на жилищната собственост е по-нисък само в Латвия, Естония и Чехия, които се нареждат веднага след България.

Миналата година 69% от населението в ЕС е живяло в собствено жилище, а останалите 31% са обитавали жилище под наем. Румъния е на първо място по жилищна собственост с 96% от населението, което живее в собствен дом. В Словакия това важи за 94% от населението, а в Хърватия и Унгария – за 91% от жителите.

Във всички страни членки на ЕС с изключение на Германия собствеността е по-широко разпространена. В Германия наемането на жилище е по-обичайно, като 52% от населението са наематели. В Австрия това важи за 46% от жителите, както и за 40% от населението на Дания.

Малко над половината от българите живеят в къща

52,9% от българите са живели в къща през 2023 г., а останалите 46,7% са обитавали апартамент, показват още данните на Евростат.

На ниво ЕС разпределението е сходно – 51,7% от гражданите на съюза са живели в къща, а останалите 47,7 на сто са обитавали апартамент. 0,6 на сто са живели в други домове като лодки, приспособени за живеене, и каравани. Къщите са най-разпространени в две трети от страните членки на ЕС.

90% от населението на Ирландия живее в къща, следвана от Нидерландия със 79%, Белгия и Хърватия със 77 на сто.

Най-висок дял на населението, живеещо в апартаменти, се наблюдава в Испания (66%), Латвия (65%), Малта (63%) и Германия (61%).

В градовете 72 на сто от населението на ЕС живее в апартамент, а 27 на сто – в къща. В малките градове и покрайнините 56% от хората живеят в къща, а 43 на сто – в апартамент, докато в селските райони 82% от жителите живеят в къща и само 17 на сто – в апартамент.

1,4 стаи на човек у нас

В България през 2023 г. са се падали средно по 1,4 стаи на човек при средно ниво в ЕС от 1,6 стаи. Най-нашироко в съюза живеят жителите на Малта и Люксембург с 2,2 стаи на човек, следвани от Белгия и Нидерландия с 2,1 стаи. На обратния полюс е Полша, където на човек се падат едва 1,1 стаи, както и Хърватия, Латвия, Румъния и Словакия със средно по 1,2 стаи на човек.

В същото време близо 35% от българите живеят в пренаселени домове. По този показател страната ни е на второ място в ЕС след Румъния с 40%. На обратния полюс само 2,2% от жителите на Кипър живеят в пренаселени жилища, както и 2,4% от малтийците и 3,8% от нидерландците.

На ниво ЕС 16,8% от населението е живяло в пренаселени жилища миналата година, което е спад спрямо 19,1 на сто през 2010 г.

Над 20% от българите не могат да отопляват достатъчно дома си

През 2023 г. 20,7% от бълтарите не са били в състояние да отопляват адекватно жилището си поради течащ покрив, влажни стени, подове или основи, загнили рамки на прозорците или под.

Това е два пъти повече от средното ниво в ЕС от 10,6% през миналата година и второто най-високо ниво в съюза след Испания и Португалия, където 20,8% от населението не е могло да отоплява надлежно дома си.

На обратния полюс е Люксембург с едва 2,1%, следван от Финландия с 2,6% и Слования с 3,6%.

15,5% от населението на ЕС е имало проблеми с течащ покрив, влажни стени, подове или основи, загнили рамки на прозорците или под. Най-висок дял се наблюдава в Кипър с 31,6%, Португалия с 29% и Испания с 23%.

Над 30% от българите живеят в домове с подобрена енергийна ефективност

През миналата година 31,4% от българите на възраст от 16 години или повече са живели в домове, чиято енергийна ефективност е била подобрена през последните пет години, основно чрез подобряване на изолацията във външните стени, покривите и подовете, замяна на единичен стъклопакет с двоен или троен и инсталирането на по-ефективни системи за отопление.

Най-висок е делът в Нидерландия с 59%, следвана от Естония с 47% и Латвия с 37 на сто при средно ниво в ЕС от 25,5%. На обратния полюс са Малта с 8% от населението, Гърция с 12%, Испания и Кипър с по 15%.

България е с най-ниски жилищни разходи в ЕС

Жилищните разходи, включително за вода, ток, газ и други горива, в България са с 61% под средното ниво в съюза и са най-ниските в ЕС. На второ място е Полша с 56% под средните разходи в съюза.

На обратния полюс е Ирландия, където жилищните разходи са със 101% над средното ниво в ЕС, следвана от Люксембург с 86 на сто и Дания с 80%.

България е втора в ЕС по най-висок ръст на производствените цени в строителството за 13 години

Между 2010 и 2023 г. производствените цени в строителството за нови жилищни сгради в страната ни са нараснали със 136%, като по-голям ръст е отчетен само в Унгария със 159 на сто. След България е Румъния с покачване от 116%.

На ниво ЕС производствените цени в строителството са нараснали с 52% през периода, като най-силен годишен ръст от 12 на сто е отчетен през 2022 г.

Цените са се повишили във всички страни членки, като най-малко е увеличението в Гърция с 3%, Италия и Кипър с по 24%.

Една пета от доходите на българите отиват за жилището

През 2023 г. 21,2% от разполагаемия доход на българите е отивал за покриване на жилищните разходи при средно ниво в ЕС от 19,7%.

Гърците изразходват най-голям дял от доходите си за жилището – 35,2%, следвани от жителите на Люксембург с 27,6% и на Дания с 25,9 на сто.

Близо 19% от българите живеят в жилища с просрочени плащания

През 2023 г. 18,8% от българите са живели в жилища с просрочени плащания по ипотечен кредит, наем или комунални сметки. Това е второто най-високо ниво в ЕС след Гърция (47,3%), а след страната ни са Румъния и Кипър, съответно с 14,4% и 14,3%.

Най-нисък е делът в Нидерландия с 2,6 на сто, Чехия с 2,9% и Белгия с 4,6%.

На ниво ЕС въпреки ръста на цените на жилищата между 2010 и 2023 г. делът на хората, живеещи в домакинства с просрочени плащания за жилището, е намалял от 12,4% през 2010 г. на 9,3 на сто през 2023 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:02 | 29.11.24 г.
fallback
Още от Новини виж още