България отчита най-голям спад на инвестициите в строителството от страните в Европейския съюз (ЕС) през 2023 г., сочат данни от доклад на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), който очертава състоянието на сектора в региона и по отделни държави през миналата година.
Докладът е публикуван в труден момент за строителството в Европа, като само жилищното строителство се очаква да намалее с 5,7% през 2024 г. след понижението с 2,6 на сто през предходната година.
Онлайн изданието Construction Europe обобщава обширния доклад с графики, които показват как се представя строителството в Европа.
Докладът установява, че инвестициите в строителството като цяло са намалели с 2,2 на сто през 2023 г. до 1,683 млрд. евро, като перспективите за всички сегменти, с изключение на гражданската и инженерна инфраструктура, са негативни.
Документът той показва и значението на сектора, в който са заети 12 млн. души в три милиона компании, които заедно съставляват 10,9% от брутния вътрешен продукт на ЕС.
„Мрачна картина“
FIEC определя положението в индустрията като „мрачно“ в повечето страни членки. България е с най-голям спад на инвестициите в строителството през 2023 г. с понижение от 9,8%, а големи икономики като Швеция (-5,6%) също са засегнати, главно заради кризата в жилищното строителство там.
Спадът на общите инвестиции в строителство у нас се случва въпреки че по предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в строителния сектор в страната са нараснали с 61,7 млн. евро през 2023 г., което е годишен ръст от 199%.
Брутното формиране на капитала в строителството е нараснало със 723 млн. евро спрямо предходната година. Оперативните приходи на строителните компании в България се очаква да отбележат ръст през 2023 г., окончателните данни ще бъдат публикувани на 29 ноември тази година.
В Европа има и положителни примери за растеж през 2023 г., сред които Гърция (+21,2%), която осъществява проекти съгласно своя План за възстановяване и устойчивост. Силен растеж е отбелязан също в Чехия (+8,2%) и Литва (+11,9%).
Заетост
Общият брой на заетите в строителството в ЕС през 2023 г. е достигнал 12,4 млн. души, което представлява ръст от 1,2% спрямо предходната година.
Най-големият работодател в Европа в строителния сектор е Германия, където над 2,5 млн. души работят в сектора. Тя е следвана от Франция с близо 2 млн. души и Италия с 1,8 млн.
В България заетите в строителния сектор съставляват 5,6% от общата заетост в икономиката и броят им е нараснал с 1,8% спрямо 2022 г. Безработицата в сектора през 2023 г. е 11% от общата безработица.
В Европа строителният сектор се състои основно от малки компании, като 95% от тях имат под 20 служители, според данните в доклада.
Дял на отделните сегменти
Нежилищното строителство е съставлявало най-големият сегмент от сектора с 31,8%, но FIEC съобщава, че ръстът е вял, на ниво от 1,5% през 2023 г., като се очаква да се забави още повече - до 0,3 на сто, през 2024 г.
Следващият най-голям сегмент е ремонтът и поддръжката, най-слабо волатилният през последното десетилетие и възможен значителен двигател на растеж, тъй като реновирането на сгради е от основно значение за европейските и националните климатични политики.
Жилищното строителство е съставлявало 19,9% и секторът е в криза, като новото жилищно строителство е намаляло с 6,2% през 2023 г. Очаква се то да отбележи нов спад от 8,6 на сто през тази година.
Швеция е най-тежко засегнатата страна със спад на жилищното строителство от 37,2% през миналата година. Дания и Франция са на второ и трето място с намаление от съответно 13,8% и 8%. В същото време Италия и Испания са постигнали скромен ръст от съответно 1,3 на сто и 2,1 на сто през 2023 г.
Гражданското и инженерно строителство е най-малкият строителен сегмент с дял от 17,9%, но той се оказва устойчив в Европа като цяло с ръст от 3,8% през 2023 г. и очаквано увеличение с 4 на сто през 2024 г.
У нас сградното строителство, което съставлява 57,7% от общата продукция в строителния сектор, е отбелязало ръст от 20,8% през 2023 г., по данни на Националния статистически институт (НСИ). В същото време строителството на гражданска и инженерна инфраструктура се е увеличило с 15% на годишна база и съставлява 42,3% от общата строителна продукция.