fallback

Защо Европа не обича високите сгради?

Само седем небостъргача в страни членки на ЕС са сред 1000-та най-високи сгради в света

15:21 | 03.04.24 г. 1

Европейският съюз съставлява над 7% от световното население и над 21 на сто от световния брутен вътрешен продукт, но на Стария континент се намират само седем от 1000-та най-високи сгради в света.

Изненадващият факт беше съобщен неотдавна от британското списание Economist, което изследва причините за това положение, пишат френски издания. По данни на Съвета по високите сгради и градските местообитания (CTBUH), базиран в Чикаго, най-високата кула в Европа към момента – Varso Tower в центъра на Варшава, е едва на 172-о място сред най-високите сгради в света със своята височина от 310 м.

Финансови спънки, недоволство на гражданите, строги правила са сред обясненията за изоставането на Европа във високото строителство от останалата част на света. Едно нещо е сигурно – то не се дължи на липса на знания и умения. Френският архитект Жан Нувел има високи кули в актива си в Париж, в Марсилия и в чужбина. Кристиан де Позампарк подписа договор за проектирането на няколко кули в Манхатън, а Франсоаз Рейно завърши преди три години първия си небостъргач в САЩ.

Въпреки че техническата експертиза е налице, желанието за живот във високи кули в европейските градове не е толкова силно изразено. Впрочем, повечето много високи сгради в Европа се намират в периферията на Стария континент – основно в Русия, а също и в Истанбул и Лондон.

Африка скоро ще изпревари Европа

Трябва да се признае, че европейците не гледат с много добро око на високите кули. За разлика от САЩ и Азия тези сгради обикновено са сапътствани от стереотип за лошо качество, строителство в покрайнините, често с цел осигуряване на социални жилища.

От историческа гледна точка това обяснява защо строителството на небостъргачи намира благодатна почва в Северна и Южна Америка, Азия и Океания, но не и в Европа. Съвсем скоро дори Африка ще изпревари Стария континент по брой високи сгради.

Друга сериозна пречка пред високото строителство в Европа са строгите урбанистични правила и опазването на културното наследство. Economist посочва и други аргументи за слабото присъствие на високи кули – старите европейски градове вече са много гъстонаселени, въпреки че не са сред водещите в света в това отношение. Нито един от 25-те града с най-голямо население в света не се намира в Европа.

Изданието отбелязва, че в „стара Европа“ липсват също така големи и влиятелни компании, които биха пожелали да сложат името си на върха на висока кула.

Освен това най-богатите хора в света, които са привлечени от най-красивите домове на пазара, предпочитат историческа сграда, когато купуват имот в Европа, отколкото апартамент в ултрамодерна кула.

А от гледна точка на целите за въглеродна неутралност става по-важно от всякога да подобряваме съществуващите сгради, вместо да се впускаме в строителството на небостъргачи, започвайки от нулата.

В Париж след дълги спорове строителството на кулата Triangle (Триъгълник) най-сетне стартира, въпреки че предстои да бъде спряно заради Олимпийските игри. Но е ясно, че подобно строителство ще бъде все по-трудно за планиране в бъдеще извън бизнес квартала La Défense.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:21 | 03.04.24 г.
fallback
Още от Новини виж още