България е една от едва четири страни членки на Европейския съюз (ЕС), които са записали спад на строителната продукция на месечна база в последния месец от миналата година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас тя е намаляла с 0,5 на сто, понижение е отчетено и в Словакия (-10%), Германия (-3,4%) и Австрия (-1,9%).
На обратния полюс северната ни съседка Румъния е отбелязала най-голям месечен ръст през декември от 10,3 на сто, следвана от Полша с 8,5% и Унгария с 5%.
Произведената строителна продукция в ЕС и еврозоната е нараснала през декември както на месечна, така и на годишна база, сочат данните на Евростат. Спрямо ноември строителството е отбелязало ръст от 0,8% в еврозоната и от 1,3 на сто в ЕС. На годишна база повишението е съответно с 1,9% и 2,4 на сто.
За цялата 2023 г. средната произведена строителна продукция е нараснала с 0,2% в еврозоната и с 0,1 на сто в ЕС в сравнение с 2022 г., показват още данните на Евростат.
На ниво ЕС и еврозона строителната продукция е нараснала на месечна база в сегмента на сградното строителство, но е намаляла при гражданското и инженерно строителство, където влиза и строителството на инфраструктура.
На годишна база осем страни членки на ЕС, включително България, отчитат спад на строителната продукция през декември. У нас тя намалява с 3,5% спрямо декември 2022 г. главно заради понижението при сградното строителство, което записа най-големия си годишен спад от януари 2021 г.
Най-сериозно понижение на строителната продукция на годишна база през декември са отбелязали Словакия (-10,4%), Австрия (-8,7%) и Швеция (-6,1%). Румъния и Полша отново заемат първите две места по най-голям ръст на произведената строителна продукция съответно с 30,7% и 18,9%. На трето място е Белгия с 10,7 на сто.
В ЕС и еврозоната строителната продукция дължи ръста си на годишна база повече на инфраструктурното строителство, което се е повишило с над 4%, докато при строителството на сгради покачването е с малко над 1%.