Малки апартаменти в София: В „Люлин“ предлагането е най-голямо, а цените - най-ниски

По-малките жилища са били във фокуса на интереса на купувачите у нас през 2023 г. и се очаква през тази година тенденцията да се запази. Наблюдението е на бившия председател на Национално сдружение  Недвижими имоти (НСНИ) Добромир Ганев в интервю за БТА от миналата седмица.

Това е промяна спрямо очертаваната от брокери на недвижими имоти тенденцията от пандемичните години хората да се ориентират към по-големи жилища с допълнителна стая, която да могат да използват като кабинет заради наложилата се тенденция за работа от вкъщи по време на затварянията заради Covid-19, а и след това.

Сега според Ганев повишаването на цените на жилищата е накарало основно млади хора с по-нестабилни доходи и опасения за работните им места да се ориентират към покупка на по-малко жилище. На по-късен етап, когато семейството им се увеличи, тези хора вероятно ще пристъпят към покупка на по-голям дом. По думите на Ганев тази логика се наблюдава от години на развитите пазари, където купувачите на първо жилище стартират с имоти, които да удовлетворяват първоначално по-малките им потребности, след това преминават към покупка на по-голямо жилище и в предпенсионния или пенсионния период тенденцията отново се обръща в полза на по-малките домове. Подобна тенденция се наблюдава вече и в България, счита Ганев.

Обратна тенденция в София

Не е ясно дали покупките предимно на по-малки жилища през 2023 г. са били тенденция средно за страната или в някои от по-големите градове у нас. Конкретно в София тя е била валидна повече за 2022 г., отколкото през миналата година, ако се съди по данните на Bulgarian Properties, която е една от големите агенции за недвижими имоти у нас. Те показват, че средната площ на продадените жилища в столицата през миналата година е била 85 кв. м и е нараснала спрямо 80 кв. м през 2022 г.

„Увеличението на средната закупена жилищна площ потвърждава нашите наблюдения, че през 2023 г. на пазара се завърнаха купувачите на собствен дом, които поставиха търсенето си на пауза през 2022 г. в очакване на увеличение на лихвените проценти по кредитите“, коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на компанията.

„През 2022 г. имаше тримесечия, в които покупките на двустайни апартаменти достигаха 70% от общия дял на продадените жилища, защото на пазара най-активни бяха купувачите с инвестиционна цел, които придобиваха имот, за да предпазят парите си от инфлация. През 2023 г. се увеличи делът на закупените тристайни жилища и той достигна до 40% от общия обем“, допълва тя.

Ограничено предлагане на малки жилища

Ако все пак хората, обмислящи покупка на жилище в София, решат да се насочат към имот с малка площ, трябва да имат предвид, че предлагането е ограничено. Справка в данните на Националния статистически институт (НСИ) за въведените в експлоатация жилищни сгради през миналата година сочи, че на национално ниво двустайните апартаменти са преобладавали над тристайните във всички тримесечия с изключение на второто. Конкретно в София обаче средната площ на въведените в експлоатация жилища е била над 100 кв. м и през четирите тримесечия.

Съществуващото предлагане на по-малки домове в столицата също не е голямо. „И миналата година, както и тази, броят на обявите за едностайни (еднопространствени) жилища е малък“, коментира Снежана Стойчева, мениджър на Imoti.net, част от Investor Media Group. Преобладават офертите за ново строителство, докато обявите за завършени и обзаведени едностайни и двустайни апартаменти са значително по-малко, допълва тя.

Най-голямо предлагане на едностайни и двустайни жилища в София има в „Люлин“. В топ три на кварталите с най-много активни обяви за едностайни домове попадат още „Витоша“ и Студентски град, сочат данните на Imoti.net.

„Интересът към по-малките апартаменти е свързан, от една страна, с ограничени финансови възможности за купувачите, а от друга, с необходимостта да се живее самостоятелно“, счита Стойчева и допълва, че вероятно купувачи на едностайни и малки двустайни апартаменти са несемейни млади хора. Този тип имоти са подходящи и за по-възрастни хора, но според Стойчева в България все още няма такава прагматична тенденция – възрастни хора да предпочитат да живеят в апартамент с по-малко разходи и по-лесна поддръжка.

Полина Стойкова казва, че малките жилища тип едностайни апартаменти не са предпочитани на градските пазари през последните години. Купуват се предимно с цел инвестиция - за отдаване под наем, или от хора, които наистина разполагат с малък бюджет, както и за самостоятелно ползване от един човек като по-възрастен родител. По данни на Bulgarian Properties едностайните жилища са съставлявали едва 3-4% от закупените апартаменти в София през миналата година.

Ако са се насочили към двустаен имот, купувачите в София могат да очакват по-голям избор в централните райони, както и в „Кръстова вада“ и „Витоша“. По-високо от средното за града предлагане на двустайни апартаменти има и в Студентски град и в „Младост“ 4.

Най-скъпо е в „Изток“, най-евтино - в „Люлин“

В същото време предлагането на едностайни и двустайни апартаменти е силно ограничено в квартал „Стрелбище“, както и в „Изток“, „Изгрев“ и „Хладилника“, които са едни от най-скъпите места за покупка на жилище в София. В първия, например, средната офертна цена на квадратен метър надхвърля 3200 евро за двустаен апартамент и е над 2900 евро на кв. м за едностаен, сочат данните на Imoti.net. В „Изток“ средната офертна цена на едностайните и на двустайните апартаменти надхвърля 2900 евро на кв. м.

Средните офертни цени на двустайните апартаменти надхвърлят 3000 евро на кв. м и в „Оборище“ и са близо до това ниво в „Лозенец“. В топ пет на най-скъпите квартали в София за покупка на едностаен апартамент попадат още „Лозенец“, Център и „Стрелбище“.

На обратния полюс „Банишора“ и „Люлин“ са най-достъпните квартали в София за покупка на съответно едностаен и двустаен апартамент със средна цена от малко над 1500 евро на кв. м. Едностайни и двустайни жилища със средна офертна цена под 2000 евро на кв. м може да се намерят също в „Овча купел“ 2, Студентски град, „Люлин“, „Витоша“, „Кръстова вада“ и „Младост“ 4.