Повече, но по-малки жилища са били въведени в експлоатация у нас в края на миналата година. Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. въведените в експлоатация жилищни сгради са намалели с 57 до 1529, но жилищата в тях са се увеличили с 1101 до 6350. Това е повишение с 21%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище е намаляла от 111,3 кв. м през четвъртото тримесечие на 2022 г. на 101,5 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.
Най-нашироко живеят жителите на Силистра – 227,8 кв. м средна полезна площ на новопостроените жилища, следвани от тези на Габрово със 171,4 кв. м. На обратния полюс са жителите на Монтана и на Варна, съответно 71,1 кв. м и 72,4 кв. м.
В София средната площ на новите жилища е 120 кв. м, а в Пловдив – 103 кв. м.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в края на миналата година със стоманобетонна конструкция са 76,8%, с тухлена – 19,5%, с друга – 3,3%, и с панелна – 0,4%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78,3%), следвани от жилищните кооперации (14,1%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените жилищни кооперации, сградите от смесен тип и вилите, докато броят на къщите намалява.
Най-много жилища са въведени в експлоатация в София (1823), следвана от Варна (1390) и Пловдив (636). На обратния полюс са Видин, Смолян и Разград, където за едно тримесечие са въведени в експлоатация едва съответно 4, 9 и 10 жилища.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38,9%), следват тези с три стаи (34,4%), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи – 4,8%.
Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие нараснала с 10,3 на сто на годишна база и достига 644,4 хил. кв. м, а жилищната площ нараства с 10,9% и достига 504,5 хил. кв. м.
17:06 | 07.02.24 г.
