Ще направи ли България "квантов скок" в обновяването на сградния си фонд?

В България предстои "квантов скок" при обновяването на сградния фонд. За него се говори отдавна, но още не е осъществен. За да стане това възможно, е нужен мащаб, който не може да бъде осигурен при сега съществуващото 100 процента безвъзмездно финансиране.

Това коментира Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството по време на "Националния ден на обновяването", който се проведе за четвърта година. Организатор са представителите на сдружение "Да обновим България" (Renovate Bulgaria), национален партньор на европейската кампания "Да обновим Европа" (Renovate Europe).

По думите на Бонева има обективни пречки пред разгръщането на мащаба и той се вижда в подадените повече от 3 хиляди проектни предложения за обновяване по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност от над 4 млрд. лева, при заделен ресурс от 1 млрд. лева.

"Подобни темпове не са достатъчни да изпълним целите по НПВУ, нито тези, които сме си поставили като държава в дългосрочната стратегия. Те не отговарят и на целите, които идват със следващата вълна на изменение на европейските директиви и изискванията на пакета "Готови за 55", обясни представителят на МРРБ.

Ангелина Бонева увери, че промяната на модела за цялостно поемане на разходите по проекти за жилищно и сградно обновяване не означава цялостно изтегляне на публичните средства в този процес. "Безвъзмездната подкрепа ще остане част от подкрепата и това се вижда както на национално, така и на европейско ниво", каза още зам.-министър Бонева. "Публичните средства ще останат част от това финансиране. Но е важно и всички участници да бъдат ангажирани в процеса".

За да се гарантират условията за ускорен процес на жилищно и сградно обновяване в страната е необходимо разработването на практически инструменти и механизми, които да са в полза на всеки един гражданин, на всяко едно сдружение, на всеки един бизнес, допълни Бонева.

Обновяването на сградите и темповете, с които да върви процесът, изправя не само България, но и всички страни членки на ЕС пред големи предизвикателства. И макар да има общи проблеми, страната ни има много национални особености, които налагат конкретно и различни подходи и решения, смята Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).

Специфичните проблеми на България и пречки пред ускоряването на процеса по обновяване на жилищния фонд са фрагментираната собственост, големият процент на необитавани жилища (като в някои населени места в страната процентът достига 40 на сто), лошото поддържане на сградите през годините, ниските доходи на обитатели в многофамилни сгради, изброи Алексиев.

Това са проблеми, които по думите му предполагат необходимостта от предприемане на мерки, които не се свеждат единствено до енергийна ефективност. А лошото състояние на сградния фонд в страната произтича от слабите изисквания към собствениците.

Ключово оттук насетне ще бъде администрирането на процеса по обновяване на жилищните сгради, посочи изпълнителният директор на АУЕР. "От критично значение ще бъде тестването и развитието на надеждни услуги на едно гише", поясни той. Ивайло Алексиев поощри и одобри усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в тази посока.

Европейският парламент приключи с преговорите и затвори законодателните досиета по пакета "Готови за 55" (Fit for 55), правещ възможно изпълнението на целите по Зеления пакт. Със завършването на преговорите със Съвета и окончателното приемане на обновената Директива за възобновяема енергия приключи един период в работата на Европейския парламент (ЕП), който беше посветен на изграждането на законодателната основа за зеленото преобразуване на ЕС. Това съобщи в рамките на събитието евродепутатът Искра Михайлова от групата на “Обнови Европа“.

Обновяването на сградния фонд в ЕС е процес, който по думите на евродепутата намира отражение и приложни допирни точки в цялата политика за климатична неутралност. Реновирането намира отражение в много от законодателните промени - от променената директива за енергийна ефективност, директивата за енергийните характеристики на сградите, през директивата за пазара на строителните материали, до Социалния фонд за климата, изброи Искра Михайлова.

"Предстои страните членки да актуализират своите национални планове за енергетиката и климата, да интегрират новото законодателство и да изпълнят целите по Зеления пакт", така описа тя задълженията на страните от Общността в бъдеще. Тук въпросът за степента на готовност на страните членки да се изправят пред предизвикателствата е ключов.

„Да, някои страни са готови. Много бърз преглед на националните планове за възстановяване и устойчивост показва, че Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Франция, Чехия инвестират около 10 процента от ресурса, с който разполагат по механизма за възстановяване и устойчивост, за реновиране на сградите и енергийна ефективност на обществени и частни сгради. Така постигат бързи инвестиции в подкрепа на механизма, повишават общата за страната енергийна ефективност, както и характеристиките на сградния фонд. В резултат отчитат и много добри резултати в намаляването на въглеродните емисии“, конкретизира Михайлова.

А дали България е готова да посрещне предизвикателствата на “Готови за 55“, да изпълни национална програма за обновяване на сградите, предстои да стане ясно, защото “досега резултати няма“, по оценка на евродепутата.

Директивата за енергийната характеристика на сградите се очертава да бъде много по-слабо амбициозна от първоначалните предложения на Европейската комисия (ЕК) и вижданията на депутатите от Европейския парламент (ЕП). Преговорите по нея предстои да приключат много скоро. В този процес националните правителства оказват много силен натиск в искането си да запазят основни параметри по законодателството в свои ръце, обяви евродепутатът от групата на “Единната народна партия“ (ЕНП) Радан Кънев.

В резултат на преговорите и натиска на националните правителства, директивата се очаква да представлява една широка рамка, в която националното законодателство ще определя полета, като например кои сгради са с най-ниски енергийни характеристики или кой тип сгради следва да бъдат обновени, поясни евродепутатът.

"Най-трудният момент в директивата – енергийните стандарти, остават като понятие, но ще бъдат дефинирани на национално ниво от националното законодателство", добави Радан Кънев. 

С новата рамка категорично може да се запази приоритетът по отношение на многофамилните жилищни сгради, което съвпада с българската политика, информира още евродепутатът от ЕНП, който припомни, че предложението на ЕК е изисквало усилия към всички сгради, включително и към еднофамилните. “Сега това отпадна и остава по преценка на националните държави“, обясни той. “Това означава, че българската държава може да запази свръхфокуса си върху блоковете“, допълни той.   

(по материали на БТА)