Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разработва два варианта за 20-процентово участие на гражданите във финансирането на енергийното обновяване на сградите, съобщи заместник-регионалният министър Ангелина Бонева по време на форума „Инвестиции в устойчива енергия“, организиран от Българската стопанска камара (БСК), Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“.
Единият модел е възможността за включване на ЕСКО компаниите в този процес, така че самоучастието да се осигурява не ударно за гражданите, а постепенно във времето с намаляване на сметките за ток и парно, т.е. спестените средства на практика да изплащат първоначалната инвестиция без сътресения за гражданите, каза Бонева. ЕСКО компаниите са фирми, специализирани в предлагането на енергоспестяващи услуги, а основната им дейност е свързана с разработването на пълен инженеринг за намаляване на енергопотреблението. При изпълнението на проекти за ЕСКО услуги разходите за инвестицията се изплащат от постигнатите икономии.
Вторият модел, който МРРБ разработва, са гаранционни инструменти с публични средства, така че банките да могат да осигурят самоучастието с намалено ниво на риск за техните средства, каза Бонева. Това ще позволи съфинансирането да бъде осигурено в началния момент, а във времето гражданите ще успеят да изплатят инвестицията чрез ползите от подобрената енергийна ефективност на сградата, допълни тя.
В първия етап от програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната, финансиран със средства от Плана за възстановяване и устойчивост, за който можеше да се кандидатства до края на март тази година, сдруженията на собствениците получаваха безвъзмездно 100% от средствата за саниране. На втория етап, по който кандидатстването е до края на годината, одобрените жилищни сгради ще получат 80% безвъзмездна помощ, а останалите 20% ще са за сметка на собствениците.
„Важно е за втория етап да структурираме два-три конкретни варианта за собствено финансиране и този модел да бъде разширен в посоката на Националния декарбонизационен фонд през 2024 г., когато процентът на гранта не само да намалее, а и да има възможности за вариращо участие на различните участници в този инвестиционен процес“, каза Бонева.
Министърът на околната среда и водите Юлиан Попов е на мнение, че публичните средства за енергийно обновяване на сградите трябва да покриват между 20% и 25% от общия разход. „Това не означава, че всеки ще получи 20-25%, а че някои хора ще могат да направят сградите си изцяло със собствено финансиране, а други по линия на енергийната бедност ще получат значително по-висок дял“, поясни той и допълни, че за целта системата за енергийна бедност трябва да започне да работи.
Според Попов собствениците на имоти трябва да бъдат по-сериозно ангажирани, а бъдещите спестявания от сметките за ток и парно да бъдат превърнати в капиталови вложения в началото на процеса. Увеличаването на стойността на сградата също трябва да се калкулира по някакъв начин в първоначалната инвестиция, допълни той. Заедно с това трябва да се решават и социалните въпроси, проблемът с енергийната бедност и с празните жилища, защото ако в един апартамент не живее никой, няма кой да гласува на общите събрания и вземането на решения се забавя, каза още Попов.
Припомняме, че с промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), приети тази година, вече е възможно общото събрание на етажната собственост да се провежда онлайн и също така има възможност за неприсъствено гласуване на решение на общото събрание.
За по-ниски нива на парникови газове в сградния сектор от ключово значение е намаляването на общото енергийно потребление чрез мерки за енергийна ефективност, ускоряването на темпа на електрификацията на сградите и децентрализация на електроенергийното производство чрез инсталиране на ВЕИ мощности в голяма част от жилищата, смята Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията. Наред с това е необходима и промяна в поведенческите навици на хората, счита той.
„В момента над 30% от жилищата в България не се обитават, а около 40% от хората живеят в пренаселени жилища. Имаме липса на оптимизация на използването на жилищната площ и прекалено голяма концентрация в строителството на нови сгради вместо обновяване на стари, което би спомогнало за цялостно намаляване на електроенергийното потребление и на емисиите“, отбеляза експертът.
Той представи три сценария, които анализират промените в икономиката на България до 2050 г. в пет основни сектора – енергетика, транспорт, промишленост, сгради, селско стопанство и земеползване.
Основните параметри и на трите сценария са, че отказът от въглища ще се случи до 2030 г. или след 2035 г., а основното допускане във всички сценарии е ускорено въвеждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - между 1 и 2 гигавата нови мощности годишно. Последното според Владимиров зависи най-вече от подобряването на регулаторната среда и намаляването на административните пречки.
И трите сценария предвиждат чувствителна промяна в структурата на енергийното потребление, като електрификацията на всички отрасли в икономиката е ключов елемент на декарбонизацията, без който този процес не може да се осъществи, отбеляза Владимиров. Сценариите предвиждат също постепенно изчезване на газа от икономиката и намаляване на потреблението на горива от транспортния сектор.