Китай рекултивира парцели, за да ги превърне в земеделски земи

В западния китайски град Чънду редица бизнеси, сред които и популярен ресторант, затварят заради амбициите на правителството да увеличи обработваемите площи земя.

Местните власти са превзели над 6700 хектара само в Чънду, за да засяват повече царевица и соя за повишаване на продоволствената сигурност, пише FT.

Планът, който все още не е довел до значително по-висока продукция, опустошава други бизнеси. Бивш служител в ресторанта например, който е бил отворен преди малко повече от две години, казва, че заведението е нямало да отвори, ако всички са знаели, че ще бъде затворено и съборено, за да се освободи теренът, който заема.

В цялата страна властите са рекултивирали повече от 170 хил. хектара от 2021 г. насам, тъй като Пекин се опитва да намали зависимостта си от внос на храни на фона на опасенията, че конфронтацията между Китай и САЩ може да наруши глобалните вериги на доставки.

В реч миналата година президентът на Китай Си Дзинпин каза, че властите трябва да предприемат строги мерки, за да достигнат 120 млн. хектара обработваема земя в цялата страна. Това са площите, които Пекин смята за необходими, за да си осигури самодостатъчност за земеделските доставки.

„Китай трябва да може сам да изхранва народа си“, коментира Си в речта си. „Ще попаднем под контрола на другите, ако не държим стабилно купата си с ориз“, допълни той.

Повишената урбанизация и бумът на производството в Китай допринесоха за по-голяма зависимост от вноса на храни през последните десетилетия. Около три четвърти от соевите зърна, които Китай консумира, идват от САЩ и Бразилия, показват официалните данни. През миналата година Китай е внесъл и 7% от царевицата, която консумира. За сравнение, преди десетилетие вносът на царевица е под 1%.

Заради нарастващото геополитическо напрежение Китай се готви за най-лошия сценарий, при който не може да купува храни от чужбина, коментира Ю Сяохуа, професор по селскостопанска икономика в университета в Гьотинген. Властите разчитат на усилията за рекултивация, за да подобрят самодостатъчността на страната при добива на зърно, допълва Ю.

Примерът с Чънду подчертава трудностите за връщането към крайградското зърнопроизводство и създаването на зърнени полета в покрайнините на големите градове да се превърне в жизнеспособен бизнес, според анализатори.

„Трудно е рекултивирана земя внезапно отново да стане продуктивна, защото не можеш просто да засадиш соеви семена на полето и след това да си тръгнеш“, коментира Дарин Фридрихс, директор пазарни проучвания в Sitonia Consulting, базирана в Шанхай селскостопанска консултантска компания.

Той пояснява, че наблизо до рекултивираните терени трябва да има възможности за закупуване на семена, торове и оборудване. В районите трябва да има и търговци, както и съоръжения за съхранение на реколтите.

Иронията в случая с Чънду е, че през 2017 г. в града бяха преустроени земеделски земи в паркове. Проектът е за 34 млрд. юана (4,7 млрд. долара). Така градът се превърна в популярна туристическа дестинация, която привлече различни бизнеси, включително и посоченият по-горе ресторант.

„Великият лидер не е доволен от използването на земеделска земя за други цели“, казва анонимен служител от администрацията на Чънду, като се обръща към Си по начина, използван преди това за Мао Дзедун. „Самодостатъчността на добива на зърно сега надделява над всичко“, допълва служителят.

Договорите за наем, подписани от много бизнеси с местните власти за дълъг период от време, с които им се дава право да използват земя в района на Чънду, сега се анулират.  „Коригираме грешка, която допуснахме по-рано“, казва друг служител на администрацията.

Чънду си е поставил годишна цел за производство на допълнителни 96 хил. тона ориз, царевица и соя до 2026 г., което се равнява приблизително на 4 процента от производството на зърно миналата година. Длъжностни лица в Чънду казват, че е трудно да се намерят по-млади работници, защото заплатите са по-ниски от това, което получават във фабриките. Затова местната администрация се обръща към по-възрастни фермери, които пътуват от съседни окръзи.

Гора например е превърната в соево поле и 65-годишен фермер на име Ли посочва, че пътува два пъти месечно по един час с автобус от родния си град. Дневната надница обаче е ниска – 120 юана, затова и той не планира да превръща това занимание в основна работа. „Бих идвал на полето всеки ден, за да се уверя, че реколтата расте добре, ако това беше моята ферма. Идвам тук, само когато шефът ми ме помоли да го направя, и не ме интересува колко ще бъде продукцията“, допълва той.

В повече от дузина рекултивирани зърнени полета, посетени от репортер на FT, посевите са разпръснати рядко, а терените са превзети от плевели. „Ние си връщаме тези парцели, за да изпратим сигнал, че ни е грижа за продоволствената сигурност. Резултатът не е приоритет“, коментира в тази връзка друг служител на местната администрация.

В местен жилищен комплекс собствениците на жилища протестираха в началото на тази година срещу правителствения план за отглеждане на царевица в съседен парцел, който първоначално е бил предназначен за търговски център. „Ползите от търговския център далеч надвишават няколкостотин килограма продукция от царевица, която няма да ни направи по-независими“, казва Уан, жител на квартала.

Собствениците на затворените бизнеси са получили известна компенсация заради прекратяването на наемите за дългосрочно ползване на парцелите. Мнозина казват обаче, че това не е достатъчно. Други поставят под съмнение рентабилността към връщането на дребното земеделие.