Архитекти: Сградата на НС е проектирана за шест месеца, сега дори за малки сгради се чака с години

Преди повече от век сградата на Народното събрание е проектирана за по-малко от половин година заедно с одобряването на проекта, сега за проектирането дори на малка сграда законовите процедури може да текат с години. В момента по закон дори при един сантиметър отклонение в конструктивната част на стомано-бетоновата конструкция на даден обект, например, това се счита за съществено отклонение и се налага да се премине отново през разрешителния режим, т.е. чака се още месеци и дори години. 

Това обясни проф. д-р арх. Борислав Борисов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ) на пресконференция, на която бяха представени предложения на архитектите за намаляване на административната тежест в инвестиционния процес, подобряване на инвестиционния климат и ограничаване на корупционните практики. Те са включени в законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), одобрен от УС на Камарата на архитектите в България (КАБ) и обсъден на кръгла маса с представители на парламентарно представените партии тази седмица.

Следващата седмица предстои ново обсъждане в НС, след което от браншовата организация се надяват законопроектът да бъде внесен за разглеждане в парламента, съобщи арх. Владимир Милков, председател на УС на КАБ.

Предлаганите промени предвиждат двуфазно проектиране – идеен проект за строително разрешение и проект за строителство с одобряване на първата фаза и регистрационен режим за втората, елиминиране на надзорните фирми от процеса на одобряване и отпадане на доклада за оценка на проекта. Друго предложение предвижда да бъде утвърдена ролята на главния проектант в строително-инвестиционния процес в синхрон с европейските практики чрез повишаване на правомощията и отговорностите му с цел подобряване качеството на средата.

Архитектите предлагат оценката за съответствие на инвестиционните проекти да се извършва от проектантския колектив с цел премахване на дублирани функции, контролът по време на строителството да се извършва от проектантския екип в рамките на авторския надзор, въвеждането в експлоатация да става с доклад на главния архитект, а дейностите на главния архитект и на експертните съвети по устройство на територията да бъдат оптимизирани.

Предлагат се също промени в Закона за обществени поръчки (ЗОП) с акцент върху конкурсното начало и нов регламент за прилагане на процедурите по инженеринг.

„Промените в ЗУТ през годините бяха лобистки промени на парче, които не подобряваха работата по прилагането на закона. КАБ счита, че вече не може да изчаква частични промени, по които да дава становище, и се ангажира в публичен интерес да инициира съществени промени в нормите и регламентите, свързани с устройството на територията“, заяви Борисов.

Според него всички правителства през последните десетилетия са започвали мандата си с идеята за облекчаване на инвестиционния режим, но тя не само остава нереализирана, а се стига до допълнително усложняване, парцелиране и забавяне на процеса, включително до създаване на допълнителни предпоставки за корупционна среда.

„България е сред най-изостаналите страни по прилагане на облекчени административни процедури и електронни услуги. Никъде в Европа няма подобно дублиране на функции между инвестиционен проект и оценка на неговото съответствие, между авторски и строителен надзор, между дейностите на авторите на инвестиционния проект и на строителния надзор при въвеждането на обектите в експлоатация. Единствено у нас има толкова задължителни части и остарели фази като обем  и съдържание на инвестиционните проекти“, каза Борисов.

Инвестиционният процес може да бъде ускорен и по линия на съгласувателните процедури. В момента, когато става дума за недвижими културни ценности, има случаи те да текат с месеци и дори с години. Архитектите считат, че съгласувателните процедури не бива да текат повече от две седмици или максимум един месец.

Според Борисов предлаганите промени може да ускорят и облекчат инвестиционния процес с между два и десет пъти и да доведат до неговото поевтиняване. Той предупреди, че ако предложенията на КАБ не бъдат възприети, и в бъдеще може да има скандали с незаконни инфраструктурни обекти, тъй като една от причините да се стигне до тези незаконни изпълнения е свръхусложненият, утежнен и объркан инвестиционен процес. Той е довел до парадокса държавата и общините да следят за незаконното изпълнение на магистрали, язовири, хидросъоръжения и други инфраструктурни проекти. 

КАБ предлага още да се създадат национални наредби на МРРБ за преместваемите обекти, както и за зелената система с цел уеднаквяване на правилата и отмяна на многобройните общински наредби с противоречиви норми, които създават възможности за корупция. Архитектите настояват също за ускоряване на дигитализацията в строителния сектор.  

Според арх. Мартин Христов, заместник-председател на КАБ, дигитализирането на строителния сектор ще превърне всеки настолен компютър или дори мобилно устройство в деловодство, в което всеки гражданин ще може да входира проектите си и да следи как върви процесът по одобряване. Така цялата процедура ще излезе на светло и ще допринесе за облекчаването на инвестиционната среда.

„В момента в администрацията огромен брой квалифицирани служители се занимават с подпечатване на проекти. Дигитализирането на процесите ще позволи на хората да се съсредоточат върху работата, в която са се специализирали, а малките общини, които често изпитват недостиг на специалисти, ще мога да привличат такива кадри, без да се налага те да отиват физически в общините“, каза Христов.

По думите му дигитализацията ще намали значително срокът за одобряване и съгласуване на проектите. Това е станало факт в страни, които вече са дигитализирали строителния си сектор. Христов даде за пример Северна Македония, където средният срок за съгласуване на проектите след дигитализирането на процесите е спаднал до 62 дни.