Над 30% от жилищата в София са необитавани

30,3% от жилищата в София са необитавани, показват данни от преброяването на населението към началото на септември 2021 г., съобщава Националният статистически институт (НСИ). Макар че делът им е значителен, столицата е областта с най-малък дял на празните жилища у нас. На второ място се нарежда област Пловдив с дял от 31,1%.

На обратния полюс е Видин, където над половината от жилищата са празни (55,4%). Повече необитавани, отколкото обитавани жилища има и в Бургас (53,7%) и Перник (53,6%).

Малко над 2,6 млн. жилища в страната, или 61,1 на сто са обитавани, като преобладаващата част от тях (74,4%) се намират в градовете. В същото време над 1,6 млн. жилища, или 38,9% от жилищния фонд в страната, са празни.

Бургас – лидер по санирани жилища

Данните от преброяването показват още, че Бургас е областта с най-висок дял на изцяло санираните жилища с 47%. Следват областите Варна (35,6%) и София (столица) с 34,8 на сто.

Най-нисък е показателят в областите Монтана (9,2%), Видин (10%) и Ловеч (10,3%).

Към началото на септември 2021 г. изцяло санирани са малко над 1 млн. жилища в страната, или 24,2%. Частична външна изолация имат 326 711 жилища, или 7,7 на сто, а без външна изолация са над 2,9 млн. жилища, или 68,2% от жилищния фонд.

Изцяло или частично санирани са почти 40% от жилищата в градовете и почти 15 на сто от жилищата в селата.

Енергоспестяваща дограма имат почти 39% от жилищата у нас, а в над 500 хил. жилища има поставена енергоспестяваща дограма на част от прозорците. В същото време над 2 млн. жилища са изцяло без енергоспестяваща дограма, равняващи се на 48,3% от жилищния фонд.

Над половината от жилищата в област Бургас имат енергоспестяваща дограма, както и почти половината в София и в Благоевград. На опашката по този показател са Видин, Ловеч и Монтана с приблизително една пета от жилищата.

Малко над една пета от жилищата у нас са изцяло санирани и оборудвани с енергоспестяваща дограма. В същото време 45,7 на сто от жилищата нито са санирани, нито имат енергоспестяваща дограма.

Огромното мнозинство от жилищата в страната (82,4%) са недостъпни за хора с увреждания.

Над 34 500 жилища у нас не са електрифицирани и нямат достъп до вода и канализация

Към началото на септември 2021 г. почти всички жилища у нас (98,9%) са електрифицирани, а 92,4 на сто разполагат с водопровод. 97% от жилищата в градовете имат водопровод, както и почти 83 на сто от тези в селата. Водопровод в сградата, но извън жилището имат 1,1% от домовете в градовете и 4,1 на сто от тези в селата.

В същото време 1,3 на сто от жилищата в градовете и 5,6% от жилищата в селата нямат достъп до водопроводната мрежа.

Почти 3 млн. жилища, или 70,2% от жилищния фонд в страната, са свързани с обществена канализация. В градовете този дял е 92,4%, докато в селата е значително по-нисък – 22,9%.

С други съоръжения за отвеждане на отпадните води (изгребни, септични или попивни ями) разполагат 6,3 на сто от жилищата в градовете и 69,5% от жилищата в страната. Без канализация са 1,3 на сто от жилищата в градовете и 7,6% от жилищата в селата.

Жилищата, които едновременно не са електрифицирани, нямат достъп до водопроводната мрежа и нямат канализация са 34 590, или 0,8% от жилищния фонд в страната, като те се намират основно в селата. Най-висок е делът им в областите Кърджали (3,2%), Враца (2,2%) и Ямбол (2,1%).

Жилищата у нас са се увеличили с почти 400 хил. за 10 години

Към септември 2021 г. в страната са преброени малко над 4,2 млн. жилища, или с 374 305 повече спрямо 2011 г. 68,2 на сто от жилищния фонд у нас се намира в градовете, а 31,8 на сто – в селата. Увеличение на жилищния фонд през периода 2011-2021 г. е регистрирано както в градовете, така и в селата.

Почти 18% от жилищния фонд в страната е съсредоточен в София, или малко над 755 хил. жилища, следват областите Пловдив с дял от 8,4%, Бургас със 7,5% и Варна с 6,6%. Най-малко жилища са преброени в областите Разград и Силистра.

За десет години жилищата в София са се увеличили с 24,4 на сто, а в Бургас – с 21%. На обратния полюс са областите Търговище и София, където жилищният фонд е останал почти без промяна.

В шест области броят на жилищата намалява спрямо 2011 г., включително в Разград и Ловеч. Спадът се дължи основно на намалелия жилищен фонд в селата в тези области.

В Кърджали живеят най-нашироко, най-тесни са жилищата във Враца

Общата застроена площ на жилищата в страната е почти 335 млн. кв. м, като средно на едно жилище се падат 80,3 кв. м. Най-висок е делът на жилищата с площ от 60 кв. м, а малко над половината от жилищата в страната са с площ до 75 кв. м. Средната площ на жилищата в градовете и селата е почти еднаква – съответно 80 кв. м и 81 кв. м, но в градовете най-често срещани са жилищата с площ от 60 кв. м, докато в селата обичайните жилища са с площ от 80 кв. м.

Най-нашироко живеят жителите на Кърджали (91,4 кв. м), следват Благоевград с 89,7 кв. м и Смолят с 86,9 кв. м. Най-тесни у нас са жилищата във Враца със 72,2 кв. м и Перник със 72,6 кв. м.

Повечето жилища у нас са с две и три стаи, съответно 30,5% и 34,5% от жилищния фонд. Жилищата в градовете са средно с 2,8 стаи, а в селата – с 3,5 стаи. С най-много стаи разполагат жителите на Кърджали (3,7) и на Благоевград, Пазарджик, Разград и Ловеч (по 3,4 стаи). С най-малко стаи са жилищата в София (столица) и Бургас – съответно 2,6 и 2,8.