57% от младите българи на възраст между 15 и 29 години са живели в пренаселени домакинства през 2021 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
По този показател страната ни е на второ място в ЕС след Румъния, където същото се отнася за 60% от младите хора. След България се нареждат Латвия с 54%, Гърция с 48% и Полша с 47%.
На обратния полюс са Кипър и Малта, където само 4% от хората на възраст между 15 и 29 години живеят в пренаселени домакинства, Ирландия с 5%, Нидерландия и Белгия с по близо 8% също са сред най-добре представящите се страни по този показател.
Макар че остава висок, делът на младите хора у нас, които живеят в пренаселени жилища, леко намалява. През 2020 г. това се е отнасяло за 57,9% от българите на възраст между 15 и 29 години, а през 2019 г. - за 60,2 на сто.
На ниво ЕС делът на младите хора, които живеят в пренаселени домакинства достига 26% през 2021 г. Младежите, живеещи в пренаселени домакинства, са с 9 процентни пункта повече в сравнение с процента на пренаселеност за общото население (17%).
Над два пъти повече млади хора живеят в пренаселени домакинства в сравнение с общото население в Дания (21,6% за младите хора спрямо 9,2% от населението на всички възрасти), Нидерландия (7,5% спрямо 3,4%) и Финландия (15,6% спрямо 7,4%).
Най-ниска е разликата между младите хора и общото население в Ирландия - 1,1 процентни пункта, Кипър и Малта (по 1,3 процентни пункта), Белгия (2,3 процентни пункта) и Люксембург (2,6 процентни пункта).
У нас 37,9% от общото население живее в пренаселени жилища.
Евростат счита, че човек живее в пренаселено домакинство, ако то не разполага с минимален брой стаи - една стая за домакинството, една стая на двойка в домакинството, една стая за необвързан човек на възраст от 18 години нагоре, една стая за двама души от един и същи пол на възраст между 12 и 17 години, една стая за деца на възраст под 12 години.