Няма нищо гнило на датския жилищен пазар, смята ръководителят на централната банка

Дания може да е преживяла най-лошото от спада на жилищния пазар и последиците за икономиката се очаква да бъдат не толкова болезнени, колкото в съседна Швеция, заяви председателят на централната банка на страната, цитиран от Bloomberg.

В интервю за Bloomberg Television Кристиан Кетел Томсен от Nationalbanken беше оптимист за перспективите пред цените на жилищата.

„Смятам, че жилищният ни пазар е доста стабилен. Преживели сме значителен спад на цените от миналото лято насам“, отбелязва той.

Цените на жилищата в Дания са отбелязали втори месец на ръст през април, показаха данни на компанията Boligsiden. По-рано през май Nordea съобщи, че цените са намалели с около 6% до момента и прогнозира, че цените на апартаментите може да не достигнат дъно до второто полугодие на 2024 г.

Наред с много други страни, цените на жилищата в Дания спряха да растат по време на пандемията. Тези икономики е по-вероятно да отчетат охлаждане на цените на жилищата, според глобален доклад на Международния валутен фонд от миналия месец.

Спадовете на цените на жилищата в Швеция може да задълбочат удара за икономиката, която според прогнозите на Европейската комисия ще запише най-голямото свиване в блока тази година, но според Кетел Томсен подобни последици са малко вероятни в Дания.

Състоянието на жилищния пазар в страната „трябва също да бъде наблюдавано в светлината на ръстовете на цените през последните години“, казва той. „Виждаме, че домакинствата са доста стабилни финансово“, допълва Кетел Томсен.

Това може да се види в нивата на лошите заеми в търговските банки в страната. Те остават „много, много малки“, отбелязва той.

Повечето скандинавски жилищни пазари започнаха годината с ръст, подкрепени от спада на цените на енергията, въпреки че анализатори очакват още спадове на фона на продължаващото затягане на паричната политика.

Цените на апартаментите в Швеция нарастваха три месеца, а тези на еднофамилните къщи също се стабилизираха след срива на пазара с 15% спрямо връхната точка по време на пандемията. Цените на жилищата в Норвегия растат от четири месеца, във Финландия цените на старите еднофамилни къщи са намалели с 3,1% през първото тримесечие спрямо предишните три месеца.

„В нашите прогнози все още виждаме умерени спадове през годината и все още смятаме така, въпреки че положението сякаш се стабилизира“, казва председателят на централната банка за датския жилищен пазар.

Подобно на други страни в Европа разходите на датските потребители нарастват заради по-високите цени на енергията и храните. Инфлацията достигна 40-годишен връх от 10,1% през октомври, но от тогава се забави до 5,3%. Макар че централната банка няма цел за инфлацията, част от задълженията ѝ е да гарантира „стабилни цени“.

В отговор на въпрос за перспективите пред цените на потребителските стоки Кетел Томсен казва, че вниманието е сходно с това в еврозоната. Датската валута е обвързана с единната европейска валута, а това означава, че страната следи внимателно паричната политика на Европейската централна банка.

„Говорим за това, което ЕЦБ ще направи, не зная какво е то, но съм сигурен, че те търсят индикатори за бъдещ натиск върху цените и очакванията за цените. Въпросът не е толкова в равнището на лихвите, колкото в това какви ще бъдат данните за инфлацията“, отбелязва Кетел Томсен.

63-годишният председател на централната банка стана гуверньор на 1 февруари, след като беше заместник-председател на Европейската инвестиционна банка. По-рано в кариерата си той е заемал високи позиции в кабинета на датския премиер и във финансовото министерство.