Жилищното строителство у нас е натиснало спирачки в края на миналата година на фона на разколебаването на купувачите и повишените разходи за строителство. По данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, новозапочнатите жилища и издадените разрешения за строеж намаляват през четвъртото тримесечие, като на годишна база спадът е първият от третото тримесечие на 2020 г., когато пазарът беше под влиянието на пандемията от COVID-19.
Новозапочнатото жилищно строителство намалява осезаемо в София, а също и в Пловдив, докато активността на строителните предприемачи във Варна и Бургас се засилва, сочат данните на националната статистика.
Миналата година секторът беше под натиска на растящите разходи за строителство и предпазливостта на купувачите, който започна да се усеща в данните за сделките на Агенцията по вписванията още през лятото на миналата година. През второто тримесечие силните ръстове на изповяданите сделки, които характеризираха 2021 г. и началото на 2022 г., спряха, а през третото и четвъртото тримесечие се стигна до спад на сделките на годишна база в повечето големи градове и на национално ниво. Купувачите са разколебани от високите цени на жилищата, които през второто и третото тримесечие на миналата година нарастваха с най-бързия си темп от 2008 г. насам, от несигурността за икономиката, породена от войната в Украйна и високите цени на енергията, и очакванията за повишаване на лихвите по ипотечните кредити. Вчера Европейската централна банка вдигна отново основната си лихва с 50 базисни пункта и тя вече е на ниво от 3%.
През четвъртото тримесечие е започнал строежът на 1252 жилищни сгради с 6627 жилища в тях и обща разгъната застроена площ от 760 хил. кв. м. Общата площ на новозапочнатите жилища през четвъртото тримесечие е най-ниската от първото тримесечие на 2021 г., сочи справка в статистиката на НСИ. За сравнение, предходното тримесечие започнатите жилища бяха 8823 с общо РЗП от малко над 1 млн. кв. м. Спадовете на тримесечна база са с 19,7% при броя жилищни сгради, 24,9% при броя на жилищата и с 29,7% при общото им РЗП.
На годишна база новозапочнатите жилища у нас също са по-малко с 9,7%, а общата им площ намалява с 12,8%.
София е лидер в страната по новозапочнато жилищно строителство с 1591 жилища и общо РЗП от 186 хил. кв. м, но забавянето спрямо предходното тримесечие е значително – тогава в София започна строителството на 5407 жилища с обща площ от 643 хил. кв. м. Общата площ на новозапочнатите жилища в столицата е на най-ниското си ниво от първото тримесечие на 2020 г.
На второ място е Варна с 1618 жилища и обща площ от почти 170 хил. кв. м, като за морската столица четвъртото тримесечие е по-силно в сравнение с третото както по отношение на броя на новозапочнатите жилища, така и на общата им площ. Жилищният пазар в града остава активен и макар че изповяданите сделки там също намаляваха в последните две тримесечия, спадът беше по-малък в сравнение с другите големи градове в страната.
Пловдив е на трето място с новозапочнати 1189 жилища с обща площ от 118 хил. кв. м., а Бургас е четвърти с 962 новозапочнати жилища с общо РЗП от 111 хил. кв. м., като също се представя по-добре в сравнение с третото тримесечие. Стара Загора допълва топ пет със 177 новозапочнати жилища и обща площ от 21,1 хил. кв. м.
Спадът на жилищното строителство през четвъртото тримесечие може да се превърне в по-трайна тенденция, ако се съди по броя на издадените през същия период разрешения за строеж, които са показател за бъдещите намерения на предприемачите. Те също намаляват както на тримесечна, така и на годишна база.
Между октомври и декември местните администрации са издали разрешения за строеж на 1911 жилищни сгради с 10 203 жилища в тях и РЗП от 1,1 млн. кв. м. Спрямо предходното тримесечие разрешителните за строеж на жилищни сгради намаляват с 11,5%, броят на жилищата в тях – с 30,6%, а общата им застроена площ – с 68,9%.
На годишна база броят на жилищата с разрешено строителство е спаднал със 17,7%, а общата им РЗП – с 19,9%.
И по този показател София е убедителен лидер в страната с 5106 жилища, получили разрешение за строеж, с общо РЗП от 510 хил. кв. м. Следват Пловдив с 1677 жилища и общо РЗП от 170 хил. кв. м и Варна с 948 жилища и площ от 99,4 хил. кв. м.
Забавяне и при строителството на офиси и други сгради
Тенденцията за забавяне на новозапочнатото и разрешено строителство на жилищни сгради е валидна през четвъртото тримесечие и при административните и други сгради. Докато офис строителството отчита забавяне още от пандемията насам, при строителството на други сгради тенденцията е нова.
В края на миналата година 18 административни и офис сгради с общо РЗП от 17,6 хил. кв. м са получили разрешение за строеж, както и 1183 други сгради с РЗП от почти 535 хил. кв. м. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни на офиси са повече от гледна точка на броя им с 28,6%, но площта им е по-малка с 68,9%. При другите сгради е разрешено строителството на 2,5% по-малко сгради с 26% по-малка площ.
На годишна база разрешеното строителство на офиси намалява както по отношение на броя им (45,5%), така и на общата им площ (51,8%). Броят на разрешените за строителство други сгради нараства с 1%, но площта им е по-малка с 32,6%.
През четвъртото тримесечие е започнало строителството на 14 административни и офис сгради с общо РЗП от едва 11 453 кв. м, както и на 555 други сгради с обща площ от 363 хил. кв. м.
На тримесечна база новозапочнатото офис строителство записва ръст от 27,3% в броя на сградите и 174,5% в РЗП-то им, но при сравнение със същия период на предходната година броят на новозапочнатите офиси остава без промяна, а площта им спада с 30,7%.
Площта на новозапочнатите други сгради отчита спад както на тримесечна, така и на годишна база от съответно 17,9% и 30,1%.