Международният валутен фонд (МВФ) заяви, че Швеция трябва да изиска от банките да заделят повече капитал на фона на растящите рискове за имотния сектор в страната, пише Bloomberg.
Жилищният пазар в Швеция, както и бизнес имотите, са в центъра на вниманието, тъй като цените на жилищата намаляват през последните девет месеца, а имотните компании са изправени пред финансов натиск с наближаването на падежа по голям обем от облигации. Стрес тестове на финансовия регулатор показват малък риск кредитните загуби да нараснат дори при продължителен спад на жилищния пазар, но в същото време има повече притеснения за бизнес имотите.
„Рискът за сектора на бизнес имотите изпъква“, коментира Томазо Манчини Грифол, ръководител на подразделение на МВФ, по време на пресконференция в Стокхолм. „Секторът е голям, той разчита до голяма степен на финансиране от пазара, силно концентриран е и предлагаме властите да обмислят по-високи капиталови изисквания за банките с експозиция към бизнес имотите“, допълни той.
Ограниченото финансиране на шведския имотен пазар извиква спомени за срива в началото на 90-те години на миналия век, който постави икономиката и банките в страната на колене и подложи на натиск кроната. Сега големи обеми от облигации, емитирани от собственици на имоти, са с падеж през идните няколко години и създават опасения от спешни продажби и негативна спирала, която в най-лошия случай може да застраши финансовата стабилност.
Въпреки че шведските банки имат силни капиталови и ликвидни позиции и това ще помогне за смекчаване на тежки макроикономически сътресения, страната трябва да бъде внимателна за рискове за финансовата стабилност, отбеляза фондът в комюнике.
Развитието на шведския жилищен пазар е емблематично за по-широката международна тенденция, която започна миналата година с ускоряването на инфлацията и реакцията на централната банка в страната Riksbank, която повиши основната си лихва. Анализатори очакват цените на жилищата да намалеят с 20% спрямо връхната им точка, тъй като Riksbank се готви да пристъпи към ново вдигане на лихвите.
Макар че централната банка загатна за повишение на лихвата с 25 базисни пункта на заседанието си през февруари, повечето икономисти смятат, че тя ще трябва да направи повече, след като инфлацията през декември достигна 30-годишен връх.
МВФ посъветва Riksbank да бъде по-предпазлива, отколкото да съжалява, когато чертае пътя за паричната политика.
„Потенциалната цена на продължителна инфлация заради недостатъчно затягане на паричната политика надвишава тази на прекомерното затягане“, отбеляза фондът. „Затова Riksbank трябва да продължи да наблюдава внимателно развитията и да обмисли леко да затегне обявения път за лихвите, за да повиши вероятността спокойно да постигне желаните си цели за инфлацията“, се казва още в съобщението.