В последната сцена от филма на Тони Гатлиф от 2012 г. Indignados, който разказва за млада имигрантка, търсеща по-добър живот в Европа, главната героиня се озовава в призрачен жилищен комплекс. Неусетно тя попада в подземен гараж и виковете ѝ за помощ остават нечути, защото никой не живее в района.
Този жилищен комплекс наистина съществува, казва се Сесеня и се намира в покрайнините на Мадрид – след кризата в еврозоната Испания се превърна в символа на Европа за спекулативен имотен балон. Строителният предприемач планирал да построи там 13 хил. жилища, но изградил само половината от тях, преди финансовата криза през 2008 г. да го принуди да спре работа. Празни сгради, плувни басейни, игрища и брулени от вятъра улици създадоха антиутопични снимки, разпространявани в цял свят.
Днес Сесеня е възроден и жизнен комплекс, но проблемът с празните имоти в Европа не е изчезнал, пише онлайн изданието Investigate-Europe.eu.
Този проблем преследва Европа от години. По данни на Европейската федерация на националните организации, работеща с Homeless (Feantsa), през 2016 г. един на всеки шест имота в Европа е бил празен, което се равнява на 38 млн. необитавани жилища. В Гърция, Португалия и България един на всеки четири имота е празен, показаха данните на Feantsa.
По-скорошни данни за избрани страни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2021 г. сочат, че проблемът остава. Унгария, Кипър, Финландия и Ирландия имат най-висок дял празни жилища в Европа.
Причините за празните жилища в Европа са многобройни. От собственици, които не могат да си позволят ремонт, до изтичане на хора от отдалечени градове и села и продължаващите последици от кризата в еврозоната и имотни спекулации.
Едно от големите затруднения пред събирането на данни за празни жилища е, че няма хармонизирано определение на европейско ниво. Често възниква объркване между структурна незаетост и втори домове. Когато се направи това разграничение, цифрите може да са стряскащи.
Европейски проблем
В Унгария 12,3 на сто от имотите в момента са необитавани – само в Будапеща се смята, че има между 50 хил. и 70 хил. празни апартамента.
Унгария има както застаряващо, така и намаляващо население, като много хора се местят от по-малки градчета към големи градски райони. От приблизително 4,5 млн. жилища в страната малко над 550 хил. са необитавани. Но в Унгария не може да става дума за спекулативен балон - обикновено собствениците на празни имоти нямат пари, за да ги ремонтират.
Изтичането на хора от селата към градовете е тенденция в цяла Европа. Широко отразявани истории за обезлюдени села в Италия, Испания и други страни са стряскащ пример за опразването на населените места в провинцията.
Положението е сходно и в близката Полша. Там 11% от апартаментите са празни, сочат национални данни, които са значително по-високи от тези на ОИСР. В страната има жилища, в които не живее никой – статистическата служба е определила това въз основа на количеството потребена електрическа енергия. Въпросът защо има толкова много празни апартаменти в Полша е труден – такива данни не се събират. Но подобно на Унгария причината вероятно не е свързана със спекулации с имоти – най-често местните власти не разполагат със средства, за да ремонтират общински жилища.
Действията на властите водят до нарастващ проблем и във Франция, където 8% от домовете са празни. Макар че политици от всички партии твърдят, че трябва да бъдат изградени повече жилища, Франция на практика е един от най-големите строители на нови домове в Европа благодарение до голяма степен на благоприятни данъчни политики за предприемачите.
Затова в момента в страната има пренасищане с празни жилища. Най-крайният пример е Виши в централна Франция, където 22 на сто от жилищата, или 4700, са необитавани. Градът се превръща в мечта за достъпни жилища, като всяка молба за общинско жилище се удовлетворява в рамките на две седмици. Въпреки това градските власти се оплакват, че са принуждавани да строят още повече социални жилища. Според сегашните закони френските градове са длъжни да имат най-малко 20% социални жилища. Виши има само 15%.
Данъчно решение?
За политиците празните жилища са нежелани, защото застрашават достъпността на жилищата, особено в големи градове. Въвеждането на данък празно жилище става все по-популярен инструмент сред законодателите.
В усилията си да се справи с недостига на жилища и растящите наеми австрийските области Залцбург и Щирия приеха закони, предоставящи на местните власти правото да облагат с данъци празни апартаменти. Данъкът трябва да бъде вземан предвид при сключване на договори за наем и за продажба. Данък празно жилище се прилага за апартаменти, които изобщо не се използват, както и за жилища, които се използват само като допълнителен дом – ваканционни жилища. Законът влезе в сила в Щирия през октомври м. г. и от януари тази година в Тирол и Залцбург. Данъкът ще се прилага, след като общините приемат необходимите законодателни мерки.
Ирландия, където 9% от жилищата са необитавани, предприема сериозен подход за справяне с празните имоти. Проблемът се прояви преди няколко години, когато правителството започна да разрушава жилища, построени в годините на бума в началото на новия век, които бяха останали празни. На 14 ноември министърът на финансите обяви данък празно жилище. Основната цел на новия данък е да повиши предлагането на домове за наем или покупка, за да се отговори на търсенето. Данъкът ще се прилага за жилищни имоти, които са обитавани като жилища за по-малко от 30 дни на година.
Във Великобритания съществува активна благотворителна организация, UK, Action on Empty Homes, която отправя препоръки към правителството как да върне към употреба повече празни домове.
През ноември Крис Бейли, ръководител на националната кампания на организацията, заяви: „След над десет години тежка жилищна криза е шокиращо, че дългосрочно празните домове в Англия са се увеличили до 257 331, докато близо 100 хил. семейства са в капана на временното настаняване и струват на страната над 1,5 млрд. паунда на година“.
Неотдавнашно изследване на благотворителната организация установило, че една трета от жилищата във финансовия център на Лондон са празни, като много от тях са оставени на трупат стойност на жилищния пазар.
Необичаен проект в Брюксел
През 2019 г. Пепин Кенис, член на областния парламент в Брюксел и говорител на гражданското движение Agora, заедно със стотици доброволци и активисти създаде събрание от 89 случайно избрани граждани, което да обсъжда проблемите пред местната политика. Година по-късно събранието представи решение на гражданите за жилищата в Брюксел – то беше внесено в областния парламент. Гражданите направиха редица предложения за вдъхване на нов живот на изоставени апартаменти и сгради.
Изглежда, че гражданите по-бързо вземат нещата в свои ръце. През 2019 г. редица активистки асоциации създадоха нов Брюксел и напълно измислена община, т. нар. Saint-Vide-Leegbeek. На сайта на общината можете да проследите политическия живот на обитателите ѝ и да получавате ежедневна информация. Но тази община е уникална – тя се състои от 6,5 млн. кв. м празни жилищни сгради – leeg означава празен на нидерландски. Асоциациите доброволно събират данни за парцелите, върху които се намират апартаментите и сградите, за да изчислят колко от тях са празни. Целта е да изострят вниманието към това явление и към огромния жилищен потенциал.
Но разрешаването на проблема с празните имоти в Брюксел вероятно ще бъде трудна битка. Както отбелязва Кенис: „За предприемачите е по-интересно да придобиват жилища и сгради, като ги оставят празни, отколкото да настаняват наематели, които често трудно могат да бъдат изгонени и изискват големи инвестиции. Затова те държат къщите и сградите празни, докато чакат теренът да повиши стойността си, така че да могат да го използват за по-големи строителни проекти. Има проблем и с хората, които наследяват домове, но не могат да си позволят да ги ремонтират, за да ги върнат на наемния пазар“.
18:42 | 03.01.23 г.
