Стойността на произведената строителна продукция за деветмесечието на 2022 г. в България е намаляла с 8,2% до 10,6 млрд. лв., сочат данни на Камарата на строителите в България (КСБ).
Спад е отчетен както при сградното строителство, в което влиза жилищно и нежилищно строителство, така и при инженерната инфраструктура. Сградното строителство, което има дял от 56,8% от общата строителна продукция, е в размер на малко над 6 млрд. лв., което е спад със 7% спрямо същия период на 2021 г. Инженерната инфраструктура има дял от 43,2% в общата строителна продукция през деветмесечието на 2022 г. и възлиза на малко под 4,6 млрд. лв., като намалява с 9,8% на годишна база.
„Данните са изключително тревожни, при това не отчитат реалната инфлация. Те са резултат от липсата на индексация на договорите с публични възложители, а никой не поставя под съмнение скока в цените на строителните материали“, коментира председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. „Да, служебното правителство прие методика, но липсата на единни указания за прилагането й позволява разностранни интерпретации от отделни възложители“, отбелязва още той.
„Държавата трябва да разбере, че има интерес от стабилен и работещ строителен отрасъл, който внася данъци и осигуровки в хазната, с които да се правят социални политики. Затова е необходимо да се предвидят средства в бюджета за индексация и да се изработят единни указания за прилагане на методиката, за да стане тя работеща“, добавя Терзиев.
Пикова за произведената строителна продукция у нас беше 2020 г., когато стойността ѝ за деветмесечие достигна 14,7 млрд. лв., най-високото ниво за десетгодишния период от 2012 до 2022 г.
Спадът на строителната продукция през деветмесечието на миналата година вероятно се дължи и на намалелите преки чуждестранни инвестиции в сектора. По предварителни данни на БНБ към 18 ноември 2022 г. те са с отрицателна стойност за периода и възлизат на -58,2 млн. евро, като спрямо същия период на 2021 г. са спаднали с 33,7 млн. евро, или 137,6%.
Отработените часове намаляват, разходите растат
Отработените човекочасове в строителството за деветмесечието на 2022 г. са намалели с 4,4% на годишна база до общо 142,2 млн. Един нает по трудово правоотношение в строителния сектор е отработил през разглеждания период 1232 човекочаса, което е спад с 0,6% спрямо деветмесечието на 2021 г.
В същото време разходите на работодателите за труд са нараснали с 6,8% на годишна база до общо 1,5 млрд. лв. Разходите на работодателите в строителството за един отработен човекочас от наетите по трудово правоотношение са достигнали средно 11,03 лв. спрямо 9,87 лв. за деветмесечието на 2021 г., което е ръст с 11,8 на годишна база. При сравнение с 2014 г. (5,79 лв.) те са нараснали двойно.
Средната месечна работна заплата в строителството достига 1261 лв. за деветмесечието на миналата година, което е увеличение със 120 лв., или 10,5 на сто.
Освен поскъпването на труда проблем за предприемачите от години е и недостигът на работна ръка. Данните на КСБ за деветмесечието на 2022 г. показват, че проблемът се задълбочава. Към края на септември наетите лица по трудово и служебно правоотношение в строителния сектор са 121 900 души, т.е. 5,4% от работещите хора в страната са заети в строителството. На годишна база те намаляват с 3,9%.