Евтини заеми ще дават възможност на млади гърци за собствен дом

Катерина Гиуси се отказала да си купи място, което да нарича свой дом. „Беше просто немислимо“, казва 29-годишната фризьорка, която се омъжила на скоро и има 10-месечен син, от салона за красота в центъра на Атина, в който работи от шест години, пише Financial Times.

Седемгодишният жилищен бум в Гърция постави много млади хора в същата позиция – изключени от имотния пазар и принудени да покриват разходите по растящите наеми въпреки слабото покачване на реалните им доходи. Вдигането на лихвите по ипотечните кредити, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвите си с два процентни пункта на последните си три заседания, само задълбочава проблема.

Но това скоро може да се промени, след като гръцкото правителство обяви пакет от мерки за достъпни жилища на стойност 1,75 млрд. евро, който ще върне жилищната собственост във възможностите на Гиуси и хиляди хора като нея, като предложи ултраевтини заеми за финансиране на покупката на имот.

Докато лихвите по ипотечните кредити в Европа растат, Гърция е поредната страна, която предлага облекчения за хора, които изпитват затруднения да навлязат или да останат на имотния пазар. Мадрид обяви пакет от мерки за смекчаване на бремето върху уязвими собственици на жилища, много от които са обвързани с плаващи лихви по ипотечните си кредити, следващи ръстовете на лихвените проценти. Варшава се намеси, за да защити кредитополучатели, чиито ипотечни кредити са изтеглени в швейцарски франкове след поевтиняването на злотата. В същото време Ирландия разхлаби изискванията за заеми за купувачите на първо жилище.

Мащабът на кризата, пред която са изправени младите гърци е толкова голям – допитване от юни на базирания н Атина институт „Етерон“ показа, че 47,9% от хората на възраст между 18 и 44 години се затрудняват с плащането на наема си, че управлението ѝ се превръща в приоритет за дясноцентристкото правителство на премиера Кириакос Мицотакис, което е изправено пред избори догодина.

От началото на следващата година банките ще предоставят ипотечни кредити до 500 млн. евро на една четвърт от пазарната лихва на около 10 хил. души с ниски доходи на възраст между 25 и 39 години чрез използването на безлихвени заеми за 375 млн. евро от правителството. Това ще означава, че тази група може да взема заеми, поне първоначално, при лихва от около 1%.

„Без евтината ипотека за нас щеше да е невъзможно“, коментира Гиуси, която започнала да търси имот близо до настоящия си дом в Хайдари, гъстонаселено предградие западно от Атина.

„Реалността е, че жилищните разходи изяждат доходите ви. Не беше така в миналото и трябва да създадем различни инструменти, за да отговорим на различни нужди“, коментира държавният министър и автор на програмата Акис Скерцос.

Делът на гърците, които харчат над 40% от разполагаемите си доходи за жилището, далеч надхвърля средното равнище в ЕС.

Но Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди неотдавна, че пакетът от мерки само ще доведе до по-високи жилищни разходи в по-дългосрочен план. „Опитът в различните страни показва, че новата фискална субсидия за лихвените разходи по жилищни заеми може да повиши цените на жилищата, когато новото предлагане е ограничено, а това ще намали достъпа до жилищна собственост“, заяви базираната в Париж организация миналия месец.

Банкерите омаловажават притесненията. „Цените на недвижимите имоти едва ли ще бъдат изкривени, тъй като се очаква програмата да се прилага за около 10 хил. души“, коментира главният изпълнителен директор на Eurobank Фокион Каравиас.

Но Никос Ветас, генерален директор на института IOBE в Атина, отбелязва, че макар мерките да са стъпка в „правилната посока“, жилищата ще бъдат недостъпни, докато заплатите остават ниски.

Пакетът от мерки на правителството цели също да отговори на недостига на предлагане на домове, като използва голяма част от останалите средства на стойност 1,375 млрд. евро за ремонт на стари апартаменти за студенти и хора с ниски доходи. Правителството планира също така да премести държавни служители в 177 от офисите си от центъра на Атина в покрайнините в идните пет години, увеличавайки наличностите от площи в градския център.

„(Пакетът) не само ще даде възможност на млади хора да станат собственици на жилища, а и ще осигури стимул за модернизиране на застаряващия имотен пазар“, смята Каравиас.

Скерцос отбелязва, че правителството ще удвои финансирането, ако търсенето надвишава предлагането. Законът, който разрешава помощта, трябва да бъде приет до края на месеца, а банките се очаква да започнат да предлагат нисколихвените заеми почти веднага.

След излизането на Гърция от дълговата криза цените на имотите растат. „Цените на жилищата нараснаха с 30%, а наемите – с 50 на сто, в последните седем години“, коментира Димитрис Мелахринос, главен изпълнителен директор на Spitogatos, най-голямата онлайн платформа за недвижими имоти с над 500 хил. обяви.

Бързият ръст се дължи отчасти на популярността на Airbnb и сходни платформи за краткосрочни наеми. Гръцките градове имат далеч повече обяви за цели жилища под наем в Airbnb, отколкото градове като Амстердам и Дъблин, което показва, че бизнесът оказва по-драстично въздействие върху намаляването на наличностите от жилища за местни хора в сравнение с другаде.

В Кукаки и Плака, два квартала близо до Акропола, стари сгради се ремонтират и превръщат в бутикови хотели, а бивши жители, сред които студенти и млади двойки, са измествани от туристи. Таксита и микробуси обикалят улиците в очакване на посетители, а ключовете са заменени от кодове за входните врати. Тракането на колелата на куфари по паважа е част от обичайните звуци в района.

„Кварталът ми се превръща в блок за туристи“, казва Константинос Софикитис, дългогодишен жител на Плака. „Станахме мръсния заден двор на Партенона“, допълва той.

Друг фактор, който повишава цените, е програмата „златна виза“, която предоставя петгодишно разрешение за пребиваване на жители на трети страни, при условие че купят имот на стойност най-малко 250 хил. евро. Много имоти са купени на два пъти, дори три пъти по-висока от пазарната им цена, сочи изследване на „Етерон“. Удвояването на минималния праг до 500 хил. евро от догодина ще се прибави към балона, смята Алкис Кафецис, изследовател в „Етерон“.

Германците са водещите чуждестранни купувачи, следвани от американците и британците, казва Мелахринос. „С високата инфлация в цял свят хората се насочват към имотите като сигурна инвестиция, а Гърция все още е относително евтин пазар в сравнение с други европейски страни. Само не и за гърците“, допълва той.