Спадът на цените на жилищата в Швеция се е ускорил през октомври, в момент когато скандинавската страна е обхваната от най-тежкия спад на жилищния пазар от три десетилетия. Проблемите в Швеция показват какво може да очаква в бъдеще много други развити икономики, пише Bloomberg.
Една от страните, които задават темпа на спада на жилищните пазари в света, стимулиран от инфлацията и ходовете на централната банка за ограничаване на ръста на цените, Швеция отчита понижение на цените на жилищата с около 14% спрямо връхната им точка по-рано тази година, сочат данни на Valueguard. Цените намаляват седем поредни месеца, тъй като домакинствата са притиснати от растящите разходи за издръжка на живот.
Спадът е необичаен в страна, където предишни корекции бяха плитки и краткотрайни и много млади купувачи на жилища никога не са преживявали срив на жилищния пазар.
Макар че жилищните пазари в цял свят се охлаждат с по-малко сделки, спадовете на цените все още не са започнали в редица страни. Цените на жилищата в Канада са намалели с 10% спрямо връхната им точка. Наред с Швеция големи спадове от почти 20% се очакват в страни като САЩ, Великобритания и Нова Зеландия.
„Много домове се продават на нива около офертната цена, а офертните войни са рядкост“, коментира Маркус Сванберг, главен изпълнителен директор на агенцията за недвижими имоти Lansforsakringar Fastighetsformedling, в комюнике. „Не очакваме да видим истинско възстановяване най-рано до пролетта на следващата година“, допълва той.
През октомври индексът за цените на жилищата в Швеция HOX е отбелязал спад от 3% спрямо предходния месец, най-големия от юни насам, съобщава Valueguard.
Спадовете са водени от самостоятелните къщи, които са особено уязвими от поскъпването на тока. Доклад от миналата седмица на организацията на брокерите Maklarstatistik показа, че намаляването на цените е два пъти по-голямо в южните електрически зони, които страдат от дефицит и високи цени, отколкото в северния край на страната, който се радва на изобилие на водноелектрически централи.
Повечето анализатори очаква спадът да продължи и настоящата траектория показва, че големите ръстове на цените на жилищата, постигнати по време на пандемията, може да бъдат изтрити до началото на следващата година.
„Очакваният от централната банка спад с 18% изглежда като най-добрият възможен изход. Наред с растящите лихви по ипотечните кредити, които се увеличиха двойно до ниво от 3,6% за новите ипотеки, това създава очаквания за увеличаване на лошите кредити в Swedbank и Handelsbanken, последвани от SEB и Nordea, като е вероятно намаляване на приходите заради забавяне на кредитирането. Може да е необходим спад на цените от 30% или повече, за да се стигне до значителен ръст на лошите дългове, което изглежда все по-реалистично“, коментират Филип Ричардс и Илия Шчупко, анализатори в Bloomberg Economics.
Новите данни са публикувани малко преди очакваното съобщение на Шведската централна банка за следващия ход в битката за справяне с ускоряващата се инфлация. Според прогнозите банката ще повиши основната си лихва със 75 базисни пункта на заседанието си на 23 ноември след ръста с цял процентен пункт през септември. Riksbank ще обяви решението си на 24 ноември.
„Темпът на спад на жилищния пазар трябва да тревожи Riksbank“, отбелязва анализаторът от Nordea Bank Густав Хелгесон в коментар до клиенти. „Не очакваме днешните данни да повлияят на решението за лихвите в четвъртък, но трайни бързи спадове може да накарат Riksbank да действа по-бавно догодина“, допълва той.
Растящите лихви по ипотеките подлагат на натиск и финансите на собствениците на бизнес имоти, много от които са изправени пред падежи по големи облигации в идните години. Riksbank посочи сектора като най-голямата заплаха за финансовата стабилност на Швеция и призова банките да бъдат внимателни, когато обмислят отпускане на средства на акционери, като заяви, че рискът от големи загуби на кредити нараства.