Оптимизмът на китайския имотен пазар се завръща след подкрепата от държавата

35-годишният Чън Дзян от град Ухан е една от многобройните жертви на имотната криза в Китай. Той купил апартамент през 2020 г., но строителната компания зад сградата фалирала и не дала възможност на него и семейството му да се нанесе в незавършено жилище, пише Financial Times.

В цял Китай индустрията, която допринася за над една четвърт от икономическия растеж, изпитва затруднения вече над година, преследвана от забавяне на строителството, след като много предприемачи останаха без ликвидни средства. Сега пакет с мерки за подкрепа от правителството, който беше обявен през уикенда, дава малко оптимизъм на затруднените строителни компании и купувачи на жилища.

„Надявам се, че новите мерки може да намерят решение за нас. Намираме се под голям натиск“, казва Чън.

16-те мерки, одобрени от централната банка и основния банков регулатор, изискват от банките да предоставят кредитиране на имотния сектор, осигурявайки повече време на строителните компании да завършат недовършени проекти. Те също така предлагат възможности за набиране на средства и планове за изход за непродадени апартаменти.

Освен това банките са насърчени да дадат на купувачите още време да изплатят ипотечните си кредити. В Китай, където апартаментите често се купуват, преди да бъдат завършени, кризата доведе до бойкот на вноските по ипотечните кредити.

Макар да не прилича на спасителна помощ, новият пакет от мерки на правителството, в среда, при която икономиката също изпитва затруднения под ограниченията на политиката за нулев COVID, оказа незабавно въздействие върху нагласите.

„Мисля, че това е повратен момент за пазара“, казва Мишел Лам, икономист за Китай в Société Générale, която определя мерките като „пакет за спасяване на жилищния пазар“.

„Трябва да очакваме ръст на продажбите на жилища и на инвестициите оттук-нататък, особено през второто полугодие на следващата година“, допълва тя.

Тао Ван, главен икономист за Китай в UBS, е съгласна. „Висши държавни ръководители предприемат по-решителни стъпки за смекчаване на финансирането за имотния сектор. Новият ход затвърждава мнението ни, че продажбите на имоти и новозапочнатите жилища трябва да се стабилизират в идните няколко месеца“, допълва тя.

„Затова смятаме, че имотният пазар ще бъде значително по-малка спънка за растежа на БВП през 2023 г.“, отбелязва Тао.

Имотната криза в Китай, която започна през септември м. г., когато строителната компания Evergrande спря плащания по международните си дългове, се отрази тежко на икономиката. През октомври Ван отбеляза, че продажбите на имоти са намалели с 23% на годишна база, а покупките на терени от строителните компании са се свили с над 50%. БВП добави 3,9% към стойността си през третото тримесечие, доста под годишната цел от 5,5%, която вече беше най-ниската определена от властите от десетилетия насам.

Но новите мерки не са ясен повратен момент в съществуващия подход на правителството, смята Ван Ци, главен изпълнителен директор на фонд мениджъра MegaTrust Investments в Хонконг. „Решението на Китай за настоящата ситуация е последователно от първия ден, започвайки със спирането на плащанията от Evergrande. Основният приоритет е строителството да продължава и да бъдат доставени купените „на зелено“ домове“, отбелязва той. 

Ричард Сю, анализатор в Morgan Stanley, казва, че уведомлението от Китайската народна банка и Китайската комисия за банково и застрахователно регулиране просто формулира официално това, което банките вече са били уведомени да правят. Мерките може да помогнат да се спечели време, смята той, но допълва, че те не целят непременно да стимулират голямо възстановяване на сектора.

Лам е съгласна, че мерките не променят непременно дългосрочните перспективи. „Дори да видим ръст на продажбите на жилища догодина, устойчиво възстановяване е малко вероятно“, казва тя.

„Все още се налага да направим преход в модела за растеж, така че той да разчита по-малко на търсенето на жилища. Знаем, че държавните ръководители просто искат да подкрепят структурно, а не спекулативно търсене“, отбелязва Лам.

След предишна имотна криза през 2015 г. властите в Китай подчертаха, че жилищата са за „живеене“, а не за спекулация. На конгреса на Комунистическата партия миналия месец почти не се споменаха предизвикателствата пред сектора. Местните власти, които разчитат силно на продажбите на терени на строителни компании, за да финансират разходите си, остават подложени на силен натиск.

Разходите на потребителите също пострадаха. Продажбите на дребно отбелязаха спад на годишна база през октомври. Потреблението в Китай е тясно свързано с жилищния сектор както от гледна точка на доверие, така и на покупки на домакински уреди и други стоки, необходими за нов дом. Айрис Пан, главен икономист за Китай в ING, отбелязва, че продажбите, свързани с нанасяне в ново жилище, а именно потребителска електроника, обзавеждане и мебели, са се свили съответно с 14,1%, 8,7% и 6,6% миналия месец.

„Мисля, че в крайна сметка доверието на домакинствата ще бъде възстановено“, казва Лам.

Но несигурността продължава да тежи върху потенциалните купувачи. 30-годишна китайка, пожелала да бъде представена само като Сун, споделя, че обмисляла покупка на апартамент в последните две години, но отложила покупката си, защото смята, че пазарът се влошава.

Според нея новите мерки ще помогнат за строителството на нови апартаменти, но няма да повлияят на съществуващите сгради.

„Икономиката не е достигнала дъното и мисля, че най-ниската точка може да е второто тримесечие на следващата година. Ще изчакам дотогава“, казва тя.