Може ли сградният фонд в света да намали въглеродния си отпечатък?

Сградният фонд винаги е играл голяма роля в климатичната криза – често споменавани статистически данни сочат, че около 40% от емисиите на парникови газове в света се дължат на строителството и поддръжката на сгради. Но строителният сектор не привлича подобаващо внимание на международни климатични конференции, пише Bloomberg.

В рамките на конференцията за климатичните промени на ООН COP27, която се провежда в Шарм ел-Шейх в Египет, това започва да се променя. Над 140 събития в рамките на почти две седмици съсредоточават вниманието върху имотите и строителството.

Ще бъдат обсъдени теми като поети обещания за намаляване на въглеродните емисии и нетна нула в африкански градове, продължавайки инерцията от първия Ден на строителството в рамките на COP26 в Глазгоу миналата година. Световният съвет за зелено строителство, световна организация с идеална цел, съсредоточена върху декарбонизирането на сградите, също ще е домакин на редица събития, а делегати, участници и други страни могат да ги следват чрез хаштага #BuildingtoCOP27.

„Има нарастваща инерция за обсъждания и реални действия около здравословни и отговарящи на климатичните изисквания сгради“, коментира Дейвид Смедик, ръководител на програмата за декарбонизиране на сградите в института RMI. „Наистина се чувствам малко развълнуван“, допълва той.

Промяната отразява проста и отрезвяваща математика, казва Каси Съдърланд, управляващ директор на "Климатични решения и мрежи" в C40, коалиция от градове, съсредоточена върху климатичните действия. С толкова много въглеродни емисии в света, идващи от сградите, и предвид публикувани неотдавна доклади, според които страните все още не изпълняват задълженията си, светът просто не може да постигне целите за 2030 или 2050 г., без да се обърне към строителния сектор.

„Тази индустрия се превръща в ключова“, казва Брендън Уолъс, съосновател и управляващ партньор в компанията за рисков капитал Fifth Wall, която инвестира в технологии в строителството. „Съставът на ораторите на тези събития все повече включва хора от строителството, архитектурата и градоустройството. Има признаване на факта, че единственият начин за декарбонизиране на икономиката е да декарбонизираме физическите пространства“, допълва той.

Настоящите събития подчертават променящия се фокус. Редица свързани с климатичните промени природни бедствия превърнаха приспособяването и укрепването на сградите и инфраструктурата в непосредствено притеснение, а опасните горещи вълни насочват вниманието към работата на международни активистки групи като Cool Coalition, особено в южните страни, казва Рушад Навати, който ръководи програмата за градска трансформация в RMI. В същото време енергийната криза, която обхвана Европа след нашествието на Русия в Украйна, предизвика огромно регионално усилие за бързо намаляване на потреблението на газ и мазут за отопление и за подобряване на ефективността на сградите.

Но това все още не е достатъчно. Майкъл Дуст, директор на градската ефективност и климат в центъра WRI Ross за устойчиви градове, казва, че темпът на осигуряване на чиста енергия за сградите е само на една шеста от необходимото ниво за постигане на целите за декарбонизация през 2030 г.

В световен план предизвикателството за чисти сгради може да бъде разделено в приблизително три основни сегмента – гарантиране, че новите сгради в по-богатите страни се изграждат по възможно най-устойчив начин, подобряване на съществуващите сгради, съсредоточени около фосилните горива, насочване на зелени строителни технологии и финансиране към бързо урбанизиращи се места в южните страни.

Минали климатични конференции бяха съсредоточени повече върху прехода от фосилни горива към възобновяеми енергийни източници. Това е изключително важно, но само изчистването на електропреносната мрежа може да остави много емисии на ниво сграда“, казва Джон Мандик, главен изпълнителен директор на Градския зелен съвет в Ню Йорк. В градове като Лондон и Ню Йорк, например, 40% от емисиите ще продължат да идват от сгради, които горят мазут и природен газ за отопление, дори след като мрежата премине 100% на възобновяеми източници. Електрифицирането на тези по-стари сгради е от основно значение – 90% от сградите в Ню Йорк днес ще продължат да съществуват и през 2050 г., отбелязва Мандик.

В последно време се полагат известни усилия, особено в обновяването на сградите. Местните регулации се оказват ефективни. Местен закон 97 в Ню Йорк, например, изисква от собствениците на сградите да отговарят на нови цели за въглеродните емисии, като в противен случай са заплашени от растящи глоби. Подобни регулации са въведени и в други градове.

„Вече имаме налични технологии и вече разполагаме с възможни пътища“, казва Ерин МакКонъхи от инженерната консултантска компания Arup. „Просто трябва да накараме хората да го направят“, допълва той.

Доуст отбелязва, че една от големите теми в рамките на по-широките обсъждания на сградния фонд ще бъде помощта за не толкова богати страни – както финансова, така и за създаване на по-устойчиви строителни стратегии и разходи за възстановяване след свързани с климата опустошения. Строителните кодекси, съобразени с климата, са рядкост в много части на света – четирите най-големи града в Южна Африка се ангажираха да постигнат нетни нулеви емисии до 2030 г. Те бяха сред първите градове на континента, които направиха това. Затова техническа и финансова помощ за промяна на регулациите може да е силен стимул за намаляване на вредните емисии, особено в бързорастящи градове като Лагос в Нигерия.

Освен това финансиране е нужно за насърчаване на строителни технологии като по-нискоемисионна „зелена“ стомана и бетон както за небостъргачите, така и за апартаментите, които изникват в разширяващите се големи градове, както и за разрастващия се жилищен сектор, който често остава подценяван при подобни разговори.

Навати се надява повече страни да си тръгнат от Египет с планове за действия за охлаждане на климата и че индустрията с климатиците ще се съгласи с по-строги енергийни и климатични стандарти за продуктите си. Съдърланд смята, че страните трябва да пренесат целите за намаляване на въглеродните емисии на градско ниво и да се съсредоточат върху подкрепата за местните власти да намалят произлизащите от сградите емисии.

Смедик вижда оптимистични тенденции с нарасналото възприемане на технологии за декарбонизация като термопомпи, които постигнаха рекордни продажби миналата година и запазиха стабилен темп през 2022 г. по данни на Международната агенция за енергия. Той се надява тези усилия да реализират потенциала, който инвестициите в чисти сгради може да имат за по-добри, здрави и жизнени общности.