Зимата настъпва преждевременно за скандинавските жилищни пазари

Забавянето на жилищния пазар в Дания се е задълбочило миналия месец, отразявайки сходни развития и в останалите съседни скандинавски страни, на фона на растящите лихви по ипотечните кредити и най-високата инфлация от 40 години насам, предава Bloomberg.

Цените на жилищата в скандинавската страна са намалели с най-бързия си темп от 2011 г. насам, сочат данни на компанията Boligsiden. Но подобно на съседните страни Швеция и Норвегия те остават много над нивата отпреди пандемията след две години на растящо търсене в региона, което беше по-устойчиво на кризата с COVID-19 в сравнение с повечето богати страни.

Цените на апартаментите в Дания са спаднали с 2% през октомври, пети пореден месечен спад, а цените на еднофамилните къщи са се понижили с 1,6 на сто, което е четвърти пореден месец на свиване, показва пазарният индекс на Boligsiden, включващ данни от брокери на имоти. В Копенхаген цените на апартаментите са спаднали с 11% спрямо върховите им нива през май, докато при жилищата картината е по-варираща“, отбелязва компанията.

„В резултат на високите нива на лихвите и на ускоряващата се инфлация и повишени разходи за отопление търсенето и на двата вида жилищни имоти намалява значително в краткосрочен план“, коментира Биргит Даец, икономист в Boligsiden, в комюнике.

Най-големият кредитор в скандинавския регион Nordea съобщи миналия месец, че очаква цените на жилищата да намалеят с над 10% спрямо върховите им нива в Дания.

Миналата седмица данни на Real Estate Norway показаха, че цените на жилищата в Норвегия са намалели за втори пореден месец, надхвърляйки прогнозата на централната банка. Това е още един знак, че икономиката на скандинавската страна се охлажда.

Цените са спаднали с 0,8% на месечна база през октомври спрямо ревизираното понижение от 0,9% през септември. Централната банка очакваше сезонно коригиран спад от 0,5%.

Norges Bank забави темпа на повишаване на лихвите миналата седмица с 25 базисни пункта до 2,5%. Централната банка съобщи, че паричната политика „започва да оказва затягащ ефект върху икономика“, а председателят Ида Волден Баке посочи признаци за охлаждане на жилищния пазар, въпреки че пазарът на труда остава затегнат.

„Развитието е по-лошо от нашите и на Norges Bank очаквания и настоящите перспективи показват, че може да не сме видели всичко“, коментира икономистът от DNB Одмунд Берг в доклад до клиенти.

В Швеция един от най-големите ипотечни кредитори в страната Handelsbanken очаква спадовете на цените на жилищата да достигнат 19% спрямо връхната им точка при предишни прогнози за понижение с 15%.

„Считаме, че цените на жилищата до момента са намалели с около половината от прогнозирания спад и че те няма да се стабилизират до пролетта на 2023 г., когато ще се стигне до забавяне на инфлацията“, отбелязва банката. „След това очакваме много скромен ръст на цените, а заради лихвите, които остават на по-високи нива, не се вижда попътен вятър за цените на жилищата в обозримо бъдеще“, допълва тя.

Проблеми има и на пазара на бизнес имоти в страната, като кредиторът прогнозира, че имотни компании може да прибегнат до спешни продажби и емитиране на нови акции на фона на рисковете от растящи празни площи и прогнозите за спад в оценките на имотите с 15%.

Според икономиста на Handelsbanken Кристина Ниман по-големите собственици на бизнес имоти в Швеция може да бъдат принудени да се освобождават от имоти при „по-неблагоприятен сценарий“.

Катализатор за подобен сценарий ще бъде очертаващата се „стена от падежи“ в индустрията. Макар че повечето компании би трябвало да успеят да си осигурят финансиране чрез облигационните пазари или банките, една трета от обема на достигащите до падеж облигации идва от компании, на които може да се наложи да продадат активи, за да рефинансират. Банката счита, че облигации за 120 млрд. крони (11,1 млрд. долара) са с падеж във всяка от следващите три години.

Развитията в сектора събуждат спомена за сходна криза като тази през 90-те години на миналия век в Швеция, когато срив на имотния пазар отекна във финансовата система на скандинавската страна. Но икономистите на Handelsbanken не виждат сериозен риск от по-обхватни последици от настоящото свиване на финансирането.

„На фундаментално равнище не виждаме нищо притеснително при компаниите, което означава, че не очакваме секторът на бизнес имотите да стане причина за дерайлиране на икономиката“, отбелязват авторите на доклада.