Европейският банков орган (ЕБО) предупреди, че банките в Европейския съюз са изложени на рискове заради прегряване на жилищните пазари.
В последните няколко години цените на жилищата в Европа нарастваха значително по-бързо от темпа на инфлацията. През 2021 г. те се повишиха с около 10%, най-високия годишен растеж от 15 години насам. На ниво ЕС ръстът на цените надхвърли нивото преди финансовата криза през 2008 г., припомня ЕБО.
Банките в съюза са обявили заеми за над 4,1 трлн. евро, свързани с жилищни имоти. Това съответства на една трета от всички заеми за домакинствата и нефинансови корпорации. От началото на пандемията ипотечните кредити са нараснали значително по-бързо, като банките отчитат повишение на неизплатените ипотечни заеми с 8%, или 300 млрд. евро. За сметка на това други заеми за нефинансови корпорации и домакинства са нараснали само с 5,7% през последните две години. От 2015 г. насам ипотечните кредити са се увеличили с близо 20%, а другите заеми - с 15%.
В последните години търсенето на жилища е силно. То беше продиктувано от средата на ниски лихви в комбинация с променящите се предпочитания заради пандемията от COVID, пише ЕБО. Силните капиталови и ликвидни позиции на банките в ЕС им помогнаха да задоволят до голяма степен това търсене, разширявайки експозицията им към ипотечни кредити.
Делът на ипотечните кредити варира значително между отделните страни. Например, френските банки съобщават за 17% дял на ипотеките, докато при банките в Малта той нараства до над 60%. Редица други банкови системи в отделните страни съобщават, че над 50% от общите им заеми са ипотеки. Освен това редица банки, главно с централа в Централна и Източна Европа, имат висок дял на експозиции към потребителски кредити и други заеми за домакинствата. Тези експозиции са силно свързани с представянето на ипотечните заеми и следователно корекция на жилищните пазари може да предизвика последици и за тези портфейли, пише ЕБО.
Предлагането на жилище не успяваше да отговори на търсенето заради липсата на инвестиции в жилища в предишни години, ограничения за строителството и нарушаване на веригите за доставка заради пандемията. В резултат на това в много страни членки на ЕС цените на жилищата регистрираха силен ръст, който породи притеснения от прегряване на пазарите, отбелязва ЕБО.
Макроикономическата среда обаче рязко се влоши и вероятността от рецесия нараства. Високият инфлационен натиск и произтичащите от него повишения на лихвите увеличават жилищните разходи без съответстващо повишаване на доходите. Това е предизвикателство, особено за домакинствата с по-ниски доходи и висока задлъжнялост, предупреждава ЕБО. Геополитическата несигурност и енергийната криза натежават върху доверието на бизнеса и на потребителите. Макар че заетостта все още е висока, търсенето на жилища и имотните пазари все пак може да бъдат засегнати от тези развития, допълва банковият регулатор.
Близо една трета от заемите на банките в ЕС са ипотечни кредити. Миналата година банките са повишили значително експозицията си към този сегмент. Макар че има някои първоначални признаци за влошаване на качеството на активите в портфейлите с ипотечни кредити, тези рискове все още не са се материализирали, пише ЕБО.
Има фактори, които може да компенсират негативните последици върху портфейлите с ипотечни кредити на банките в случай на рязък спад на цените на жилищата. Банките прилагат по-предпазливи стандарти при отпускането на заеми и по-строго управление на риска благодарение на засилването на регулаторната рамка и редица макропруденциални мерки, прилагани на жилищните пазари. В момента банките съобщават за по-ниско съотношение между дълг и собствен капитал, отколкото в предишни години. Освен това някои кредитополучатели имат фиксирани лихви за по-дълги периоди, които ги защитават от настоящото повишаване на лихвите, отбелязва ЕБО.
Банковият регулатор обаче допълва, че настоящото ниво на рискове, произтичащи от експозицията към жилищния пазар, нараства. Надзорници и банки трябва да продължат да следят внимателно развитията на пазара и на ипотечните портфейли. Затова е важно ранното засичане на кредити, които е малко вероятно да бъдат изплатени, навременното разпознаване и адекватното предпазване от загуби на кредити, пише ЕБО.