Цените на жилищата в Нова Зеландия са отчели едно от най-големите си тримесечни понижения в историята в трите месеца до септември, а най-лошото може да не е свършило, пише Bloomberg.
Това сочат данни на CoreLogic в Нова Зеландия, според които спадът от 4,1% за тримесечието отстъпва само на понижението с 4,4 на сто веднага след световната финансова криза преди 14 години. Цените са намалели за шести пореден месец с 1,5% след спада с 1,8% през август, а годишният темп на покачване се е забавил до 2,8%, най-ниското ниво от 2019 г. насам, съобщава CoreLogic.
„Лихвените проценти растат, а кредитите са по-труднодостъпни, затова жилищният пазар върви твърдо към понижение след изключителния период на растеж“, коментира Ник Гудол, ръководител на отдела за анализи на компанията. „Въпреки смекчаването на спада през септември вероятно е твърде рано да твърдим, че жилищният пазар е преодолял най-лошото от забавянето“, допълва той.
CoreLogic отбелязва, че цените на жилищата са нараснали с 41% в 19-месечния период до март тази година, когато пандемията от COVID-19 затвори граници, а фискалните и парични стимули предизвикаха треска за придобиване на жилище. Сега цените намаляват, тъй като централната банка повишава агресивно лихвите, за да укроти инфлацията.
Цените на имотите са продължили да намаляват във всички основни центрове през септември.
В Оукланд, най-големия град в Нова Зеландия, те са се понижили с 4% в тримесечния период до средно 1,39 млн. новозеландски долара (790 хил. щатски долара). В столицата Уелингтън те са спаднали с 8,5%, с което годишното понижение достига 9,1 на сто, а средната цена – 984 640 новозеландски долара. Средната цена за цялата страна се е понижила до 977 158 новозеландски долара.
В сряда Новозеландската централна банка повиши основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 3,5%, съобщи Ройтерс. Това е осмото увеличение за 12 месеца, като след него лихвеният процент достигна седемгодишен връх. Банката дори обмисляше дали повишението да не е със 75 базисни пункта предвид интензивния ценови натиск в икономиката, но избра по-лекия ръст.
Някои икономисти прогнозират, че банката ще продължи да повишава основната си лихва и през 2023 г., вероятно до ниво от 4,75%, което според Гудол ще удължи забавянето на жилищния пазар.
„Повишаването на официалната лихва може да не се прехвърли напълно върху лихвите по ипотечните кредити заради силната конкуренция между банките, а и защото прогнозираните повишения вече са отразени в краткосрочните лихви“, отбелязва той. „Но заради очакванията за последващи повишения може би е твърде рано да прогнозираме, че краят на забавянето ще дойде скоро“, допълва той.
12:13 | 05.10.22 г.
