Делът на младите хора в Европейския съюз на възраст между 15 и 29 години, които живеят в пренаселени домакинства, през 2020 г. е достигнал почти 28%, нараствайки с 1,5 процентни пункта спрямо 2019 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Данните показват, че този процент е с почти десет процентни пункта по-висок от данните за населението, живеещо в пренаселени домакинства като цяло (18%).
Сред страните членки на ЕС Румъния (65%), България (58%), Латвия (54%), Хърватия (50%) и Полша (49%) регистрират най-висок процент на младежи на възраст между 15 и 29 години, които живеят в пренаселени жилища. В същото време Кипър (4%), Малта (6%), Ирландия (7%) и Белгия (8%) отчитат най-нисък дял – всички под 10%.
Спрямо 2019 г. от страните членки с налични данни 14 отчитат спад на степента на пренаселеност, като той е най-голям в Словакия (-5,1 процентни пункта), Естония (-2,9 пр. п.) и Дания (-2,7 пр. п.). България също е сред страните, които регистрират спад, като у нас той е с 2,3 пр. п. през разглеждания период.
Обратната тенденция е регистрирана в останалите страни членки, като Германия (+6 пр. п.) и Франция (+5,6 пр. п.) показват най-голямо увеличение на този показател.
По отношение на възрастовата разбивка процентът на пренаселеност е по-висок на ниво ЕС сред хората на възраст между 20 и 24 години, достигайки 30%, следван от тези на възраст между 15 и 19 години (29%). С напредването на възрастта процентът на пренаселеност намалява, като достига 24% сред хората на възраст между 25 и 29 години.
Как се определя коефициентът на пренаселеност?
Коефициентът на пренаселеност се определя като процент от населението, живеещо в пренаселено домакинство. Един човек се счита за живеещ в пренаселено домакинство, ако домакинството не разполага с минимален брой стаи, равен на сбора от: поне една стая за домакинството, една стая за двойка в домакинството, една стая за всеки човек над 18 години, една стая за двама души от един пол на възраст между 12 и 17 години и една стая за две деца под 12-годишна възраст.