Десислава Стоянова е обучител и консултант по медийни и презентационни умения с дългогодишен опит като журналист и телевизионен водещ. Тя беше специален гост на събитието на Investor.bg Founders Today. Публикуваме пълния текст на разговора с нея.
- Г-жо Стоянова, достатъчни ли са 30 секунди за впечатляващо представяне на идея? Валидно ли е все още "правилото на асансьора"?
- Дали са достатъчни, или не, зависи от способностите на този, който е взел думата. Личностите, които умеят да разказват кратко, ясно и въздействащо за идеите и проектите си, винаги ще са поне няколко обиколки пред останалите. Това не е лесно, никога не е било лесно и няма да стане лесно. Изисква добро ниво на презентационни умения, инвестиция в предварителна подготовка и практика. Колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш.
Всъщност в шумното, трескаво забързано време, в което живеем, сред купищата разсейващи фактори и изтъняващата ни способност да задържаме вниманието си, решението ще продължа ли да слушам и да внимавам, или не, понякога се взима и за по-малко от 30 секунди. Тоест асансьорът днес се движи с много по-висока скорост, отколкото през 80-те и 90-те години на миналия век, когато идеята за elevator pitch започва да трупа популярност.
- По Ваши наблюдения какво е най-голямото затруднение, което срещат хората от света на бизнеса в презентирането на идеите си?
- Две са бариерите, които наблюдавам отново и отново при работата си с личности от най-различни бизнес сектори. От една страна - проклятието на знанието, от друга – страхът от това да излезеш и да говориш. Първото е съвсем реален проблем, който може да умножи по нула всичките ти усилия. Когато попаднеш под ударите на проклятието на знанието, забравяш, че хората, които те слушат, незадължително имат твоето ниво на експертиза и знаят всичко, което ти знаеш, резултатът – това, което казваш, в една или друга степен остава неразбираемо за тях. Какво следва? Най-вероятно спират да те слушат. Думите ти просто минават покрай тях и не оставят следа. Тоест взаимно сте си изгубили времето.
Второто – страхът от срещата с публика, е препятствие, което сами издигаме в съзнанието си. Ние сме толкова добри в това да храним страховете си - отглеждаме си ги, събираме нови и нови аргументи защо те са основателни, вместо да търсим начините да ги превърнем във фактор, който дори и да е наличен, не играе решаващата роля. Като помпаме притеснението си, сами си бием спирачки. Истината е, че то може да бъде овладяно и вкарано в здравословни рамки, така че от пречка да се превърне в двигател.
- Знаете ли за случаи, при които лошата презентация е провалила продукт или идея?
- За съжаление, със сигурност има хиляди такива истории. Огромна част от тях остават неразказани, въпреки че най-вероятно продължават да светят с болезнена светлина в спомените на тези, които по една или друга причина не са успели да се представят по най-добрия начин и да спечелят подкрепата, за която са се борили.
Истината е, че всеки един от нас има своите провали, те са неизбежна част от живота. Няка как винаги да ти се получава. Дори и най-добрите презентатори имат своите лоши дни. Дни, в които не са в най-добрата си форма, не са се подготвили достатъчно или просто нещо се е объркало и крайният резултат е бил разочароващ. Повечето от нас са склонни да помнят в изключителен детайл тези случаи и да се самобичуват, връщайки се отново и отново към тях. Случаите, в които всичко е било наред, не получават същото внимание. Казваме си: Добре мина и продължаваме напред. Хвърляме го зад гърба си и го забравяме. Ако искаме да си помогнем, трябва да се научим да обръщаме на успехите си като презентатори поне толкова внимание, колкото обръщаме на провалите си.
- Възможно ли е днес една компания да успее, без мениджмънтът ѝ да има умението да презентира публично работата ѝ?
- Не бих свела въпроса само до „публичното“ презентиране. Умението да изразяваш ясно, разбираемо и завладяващо тезите си е ключово, както за успеха вътре в организацията, така и за публичния образ – твоя и на представляваната от теб компания. Харизматичните лидери, които говорят увлекателно и умеят да заразяват другите с идеите и посланията си, доказано са много по-успешни. По-успешни са и техните организации. В твърде много компании комуникационните звена са напълно лишени от възможността да използват ключовите лидерски фигури в комуникацията с външния свят, защото тези фигури имат огромна вътрешна съпротива срещу самата идея да бъдат публични. И това е голяма загуба за тези компании.
- Доколко важно е умението на представителите на бизнеса да говорят с медиите?
- Както споменах, по мои наблюдения огромна част от представителите на бизнеса всячески избягват светлините на прожекторите. Самата мисъл за поява в медиите и в публичното пространство ги ужасява. Въпреки че напълно разбирам страховете им, съм убедена, че така изпускат много възможности. Живеем в свят, в който всеки един – от стажанта до изпълнителния директор, има свое публично присъствие, независимо дали го осъзнава, или не. И е изключително важно какво е то. Когато сведеш публичния си образ до един-два реда инфо за кариерния ти път в LinkedIn, се лишаваш от всички предимства, които осмислената и осъзната публичност носи. Пропускаш възможността да участваш, а и да влияеш на публичния разговор по важните за теб и организацията ти теми. Пропускаш възможността да се превърнеш в лидер на мнение. Пропускаш възможността да станеш разпознаваемо лице и да изградиш отношения на доверие с важните за теб публики. Всичко това са активи, конкурентни предимства, които влияят на позиционирането не само на отделната личност, но и на компанията, която тя представлява.
Често в годините ми се е налагало да отговарям на въпроса защо едни хора ги дават отново и отново по телевизията, а други – не по-малко смислени от тях хора, които имат какво да кажат, отсъстват от медийното пространство. И въпреки че факторите в това уравнение са много, има един, който е изцяло в ръцете на отделната личност – доколко самият той или самата тя са се заявили като хора с позиция, с мнение, и доколко са показали готовност да ги изразяват публично. Точно затова винаги по време на медийните обучения, които правя, съветвам: Говорете по важните за вас теми, бъдете разпознаваеми!
- В книгата си „Жизненост всеки ден“ американският психиатър Саманта Бордман споделя историята на пациент с тревожност от публични изяви. Оказва се, че симптомите му преди говорене пред публика са идентични с тези, които дават увереност на Брус Спрингстийн, че е готов да излезе на сцена – въпросът е как възприемаме тази тревога. Бордман препоръчва да си представим, че сме някой друг, за да се освободим от собствените си страхове от публичното говорене. На вас как ви звучи този съвет?
- От начина, по който подхождаме към сценичната си треска, зависи дали ще й позволим да се развихри и да изземе контрола или от пречка ще я превърнем в двигателя, за който преди малко споменах. Това да погледнеш на презентирането като на роля, в която влизаш, да си представиш, че влизаш в обувките на някой друг, за да се отстраниш от тревожността, която се опитва да те блокира, със сигурност помага. Брус Спрингстийн е страхотен пример. Когато един толкова популярен и успешен изпълнител, който цял живот е на сцена, открито споделя, че въпреки това продължава да изпитва огромно притеснение преди всяко следващо излизане пред публика, носи облекчение за всички останали. Сценичната треска е нещо естествено, никой не е пощаден. Щом Брус Спрингстийн се притеснява, аз и вие ли нямаме основание?! Въпросът е, пак казвам, какво правиш с притеснението. И това, което Брус Спрингстийн прави, а и хиляди други, които успяват да управляват добре притеснението си, е да не гледа на него като на слабост, а да го трансформира във вълнение и източник на енергия за по-добро представяне.
- Имате ли бързи трикове за преодоляване на сценичната треска?
- Винаги отварям темата за сценичната треска по време на обученията по презентационни и медийни умения точно с това да си дадем сметка, че всички се притесняват в една или друга степен - и неопитните, и опитните, и световни фигури, на които работата им е да са пред камерата, също се притесняват. Човешко е, трябва да го приемем. Освен това е съвсем естествено да се притесняваш повече, когато си нов в нещо или рядко го правиш. Оттам нататък има много техники, които могат да помогнат да се почувстваш по-уверен и спокоен преди излизането си пред публика – от това да успокоиш съзнанието си с помощта на някоя дихателна техника, през това да разгрееш говорния апарат с някоя смешна скоропоговорка, да се раздвижиш, за да успееш да бъдеш тук и сега, да заемеш мислите си с нещо позитивно и т.н. Но нито едно от тези неща само по себе си не може да те превърне в добър презентатор.
3-те най-важни стъпки към успеха според мен са: Първо, подготви се възможно най-добре. Колкото повече инвестираш в подготовката си, толкова по-малък терен оставяш на притеснението да се развихри. Второ, тествай сцената, микрофона, осветлението, презентацията си на място преди реалното излизане на сцена. Така намаляваш до минимум неизвестните и потенциално стресиращи фактори. Трето, дишай правилно и прави паузи. И още нещо – напомняй си, че това не е изпит. Ти си там, не за да бъдеш съден, а за да дадеш нещо ценно на публиката, пред която се изправяш.
- Не всяка компания има вълнуваща стартъп история като тази с гаража на Стив Джобс и Apple. По какъв начин пътят на една компания може да звучи едновременно завладяващо и автентично?
- Винаги има история, просто понякога когато сме „вътре“ в историята, спираме да я виждаме. Да не говорим за всички случаи, в които историята буквално бива убита, защото вместо да бъде разказана по начина, по който се разказва една история, се свежда до списък с постижения, успехи и преминати етапи в развитието на компанията.
- Какво отличава историите, които продават?
- Най-добре работят историите, в които публиката може да се разпознае в образа на главния герой. Тогава тази история е релевантна за тях и ще им въздейства в много по-голяма степен. Вместо да им говорите за себе си, говорете им за някой като тях и за това как вие можете да помогнете за решаването на някакъв техен проблем, за посрещането на някаква тяхна нужда. Всеки един, които има амбицията да въздейства на дадена публика, трябва да поставя именно нея, нейните нужди и потребности на първо място. Само тогава презентацията му ще е ефективна.
- Как самата Вие открихте силата на публичното говорене?
- В работата си на журналист и телевизионен водещ непрекъснато се срещах с примери за това колко много зависи от умението или неумението на даден човек да изразява мислите и идеите си. Колкото и да е несправедливо понякога, това как казваш нещо, може да се окаже по-важно дори и от това какво казваш. Добрите идеи, смислените проекти, силните истории заслужават да бъдат подобаващо разказани. Затова препоръчвам на всеки да отдели времето и енергията за подобри уменията си да говори пред публика. Това със сигурност ще му се отплати многократно. А на тези, които са се заключили в тезата: „Това не е за мен, не ми се отдава“ искам да кажа – на едни им е по-лесно, на други отнема повече време и усилия, но всеки един може да се надгради и да стане по-добър. Въпросът е кога ще започне.
10:30 | 12.10.24 г.
