Вълната от корпоративни фалити е напът да се превърне в цунами

Корпоративните фалити се увеличават в целия свят, а в някои страни достигат обеми, които не са отчитани от финансовата криза през 2008 г. насам. Това вероятно е само началото на вълна от корпоративни дефолти. Десетилетие на евтини пари внуши фалшиво чувство за непобедимост у бизнес ръководителите и мениджърите на частни инвестиции, които забравиха, че след бума обикновено има спад. Сега комбинация от отслабващо търсене, ускоряваща се инфлация, счетоводни баланси със свръхголям дълг и много по-високи разходи за заеми ще се окаже твърде много за по-слабите кредитополучатели, пише редакторът на Bloomberg Крис Браянт.

Фалитите в САЩ през първите шест месеца на 2023 г. са били на най-високото си ниво от 2010 г. сред компаниите, следени от S&P Global Market Intelligence. В Англия и Уелс корпоративните несъстоятелности са били около 14-годишен връх, а банкрутите в Германия са скочили с почти 50% на годишна база през юни до най-високото си ниво от 2016 г. В Япония фалитите също са на петгодишен връх.

Несъстоятелностите обикновено растат, когато се задава рецесия, но бизнесите се сриват и дори когато трудовите пазари и корпоративните печалби показва изненадваща устойчивост. Едно обяснение: щедрите държавни програми за финансова помощ по време на пандемията и разхлабването на правилата за това кога компаниите трябва да подадат документи за банкрут доведоха до необичайна пауза при корпоративните фалити през периода 2020-2021 г.

В много случаи това снизхождение по-скоро отложи, отколкото да предотврати финансово преосмисляне. Бизнес моделите с пропуски, свръхзадлъжнелите капиталови структури и индустриите със структурни предизвикателства не са в състояние да се справят със скока в лихвените проценти. „Евтините пари позволиха решението на много проблеми да бъде отложено“, казва Робин Найт, партньор в консултантската компания AlixPartners. „Внезапно определящата характеристика за банкрут – свършването на парите – отново има значение, а фундаментите на основния бизнес са по-важни от всякога“, допълва той.

Бързо харчещи пари стартъпи като компанията за дигитални медии Vice Group Hold вече потъват. Vice преди бе оценявана на почти 6 млрд. долара, но разчиташе на външно финансиране, което най-накрая пресъхна през май. Около дузина бивши SPAC компании фалираха тази година по подобни причини, като последните са производителят на електромобили Lordstown Motors и компанията за растителна храна Tattooed Chef.

Освен това има забележим ръст на компаниите, подаващи заявление за фалит по глава 11 от американското законодателство за втори път – сигнал, че тези групи е трябвало да бъдат по-цялостно преструктурирани преди. Един такъв пример е компанията за охранително наблюдение на дома Monitronics, чието предишно заявление за банкрут беше само преди четири години. „Повишаването на лихвените проценти от края на 2021 г. допълнително ограничи паричните потоци на длъжниците“, се казва в последното ѝ искане за фалит.

По-лошото предстои. Но вместо кратък, рязък шок, както се случи през 2008 г., експертите по преструктуриране предвиждат продължителен период на корпоративни затруднения, тъй като лихвените проценти вероятно ще останат високи за дълго време, докато централните банки се опитват да потушат инфлацията. По-малките компании са уязвими към ограничаването на банковото кредитиране и е по-вероятно да взимат заеми с плаващ лихвен процент, които по-бързо усещат по-високите разходи за заеми. В много случаи разходите за лихви на тези компании ще се удвоят – освен ако не са хеджирани – в рамките на само няколко години.

Случват се и по-големи сътресения, например обявяването на несъстоятелност през април на регистрирания в САЩ гигант за стоки за дома Bed Bath & Beyond. Крахът на австрийския търговец на дребно на мебели Kika/Leiner миналия месец беше най-големият фалит в страната от десетилетие. Големите дефолти увеличават риска от порочен кръг от доставчици, на които не се плаща, служители, губещи работните си места, банки, допълнително затягащи критериите за отпускане на заеми и още фалиращи компании.

Не е изненадващо, че логистичните фирми и компаниите за потребителски стоки са засегнати, тъй като разходите се пренасочиха от купуване на неща към пътуване и социализиране. Британската компания за доставки Tuffnells Parcels Express фалира миналия месец, както и американският производител на огнеупорни стъкла и тенджери под налягане Instant Brands, който беше засегнат от повишените разходи за транспорт и лихви, както и от това, че търговците на дребно не увеличава поръчките.

Строителният и промишленият сектор също са затруднени, тъй като бизнес недвижимите имоти са в застой, а глобалното производство се свива. Британският производител на химикали Venator Materials подаде молба за обявяване в несъстоятелност по глава 11 в САЩ през май, притиснат от заеми за 1,1 млрд. долара и 38% спад на тримесечните продажби, свързан с намаляване на запасите от страна на клиентите. Като се има предвид скоростта, с която се натрупват предупрежденията за печалби в химическия сектор, Venator може да не е последната, която пада по лице.

Въпреки че бихте очаквали нецикличните технологични и здравни компании да бъдат по-устойчиви, те са доста изложени на заеми с плаващ лихвен процент вследствие на вълна от изкупувания и придобивания. Те са и уязвими към свиване на пазара на обезпечени заеми, които купуват този вид дълг. Envision Healthcare например подаде молба за банкрут през май, след като притежаваният от KKR & Co. бизнес претърпя спад на посещенията на пациенти заради Covid и регулаторни неуспехи. Милиарди долари заеми с плаваща лихва на Envision не са били хеджирани, съобщи Bloomberg News миналия месец.

Доходността по американските junk облигации спадна под 4% през 2021 г., но оттогава се покачи до около 8,75%. Под въпрос е обаче дали дори тези по-високи доходности правилно компенсират инвеститорите за рисковете, които поемат.

Мениджърите сигурно са се надявали лихвените проценти бързо да се върнат към управляеми нива, но това изглежда все по-невероятно. Междувременно средният матуритет на американските и европейските junk облигации се е свил до най-ниското си ниво в историята. Въпреки че тази година няма много рисков дълг, който да падежира, предизвикателствата с рефинансирането стават по-плашещи и компаниите може да решат да изпреварят проблема, като преструктурират дълговете по-рано.

„През 2024, 2025 и 2026 г. предстоят много падежиращи заеми“, каза на инвеститорите миналия месец съоснователят на Moelis & Co. Навид Махмудзадеган. „Много от тези компании, за съжаление, няма да могат да рефинансират кредитите преди падежа им. Затова мисля, че ще има много не само фалити, но и много преструктуриране на баланса, дейност по рекапитализация около много различни имена“.

За финансовите консултанти и корпоративните адвокати възлагането на преструктуриране помага да се компенсира големият спад в сливанията и придобиванията и първоначалните публични предлагания. За всички останали има малко поводи за радост. Един продължителен период на корпоративен стрес едва сега започва.