„Проблем е загубата на основни стандарти в журналистиката и това идва от социалните медии. Можем ли да си представим геополитиката, светът събран в 30-секунден клип в TikTok? Можем ли да си представим какви последици има това, не само за младото поколение? Те възприемат света по доста по-различен начин - бързо, бързо, бързо и кратко", коментира той.
Василев посочи, че няколко много важни процеса в съвременното общество доведоха до радикални промени на информационното пространство, като отбеляза, че трябва да се прави разлика между медията, като средство-посредник и среда от една страна, и журналистиката, като професионална роля.
По думите му процесите на дигитализация, на глобализация, влияят много на информационното пространство, но навлизането на социалните мрежи в него създава многобройни последици и трансформация, като основната причина е аудиторията като пълноценен автор и съавтор на медийно съдържание. „Когато в социалните мрежи попадне информация, тя може да бъде коментирана и анализирана от всички, и това създава представа за хаос“, смята журналистът.
Що се отнася до намаляването на доверието в традиционните медии, Василев обясни, че това е въпрос по-скоро на журналистика и е отговорност на традиционните медии, и в потвърждение на думите си се позова на направени изследвания, според които „напоследък над 70% от журналистическото съдържание в медиите на практика е ПР“. „Има смесване на социалните роли, което създава чувството за недоверие“, подчерта той.
Симеон Василев е категоричен, че „журналистическата професия няма да загине“. „Причините са много, но най-основната е, че тази симбиоза, тази медиатизация на култура, политика, икономика, не може да мине без традиционните, класическите медии, поясни той и потвърди, че новото на новите медии е пълноценното участие на аудиторията, в което „няма нищо лошо“. – Въпросът е, че имаме сблъсък между регулирани, традиционни медии и нерегулирани платформи.“
Журналистът напомни, че при традиционните медии има регулации, като във всяка демократична конституция е защитена свободата на словото. Той потвърди, че при трансграничните социални мрежи това не е така и "тук е големият проблем".
„Чест прави на ЕС, че направи стъпка напред с два закона, но сега цялата борба е за нашите данни", добави Симеон Василев. „Ако преди рекламата беше горивото на традиционните медии, сега нашите данни са горивото на социалните мрежи. Има един много остър сблъсък между традиционните медии и социалните мрежи и от време на време тази война припламва. Социалните мрежи казват, че не са медии в традиционния смисъл и че тяхната основна цел е хората да общуват на нашия терен, а останалото е работа на традиционните медии. Всъщност става дума за симбиоза - едните не могат без другите и обратно“, коментира той.
Как ще се реши институционално в ЕС статута на новото понятие за медия? Каква ще е ролята на изкуствения интелект в медийната екосистема? Какви ще са последствията от влиянието на дигиталната революция и информационното пространство върху сложната геополитическа ситуация? Какво гласува Бундестага по отношение на Северна Македония и дали това бе провал на нашата външна политика? Възможно ли е някой ден изкуственият интелект да предяви претенции за политическо лидерство и ние да не знаем за това?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
11:13 | 23.06.23 г.
