След смъртоносната бомба, която избухна в центъра на Истанбул, турското правителство показва новите си разширени правомощия за отрязване информационни потоци и налагане на държавен контрол върху обществения дебат, пише Bloomberg.
Социалните медии като Twitter, Instagram и YouTube бързо бяха направени недостъпни след взрива в неделя и останаха блокирани до следващата сутрин. Телевизиите, отразяващи инцидента, бързо преминаха към други теми, след като медийният надзорен орган RTUK наложи забрана за излъчване.
Ограниченията подчертават новите широки правомощия, които турските власти си предоставиха по отношение на разпространението на информация благодарение на така наречения „закон за дезинформация“, приет миналия месец. Внесен от управляващата партия на президента Реджеп Тайип Ердоган и нейния националистически съюзник MHP преди изборите догодина, законопроектът направи редица промени в законите за печата и интернет и криминализира разпространението на „фалшива информация“ онлайн.
Мерките позволяват на правителството „допълнително да цензурира и заглушава критичните гласове преди предстоящите избори в Турция и след това“, заяви Amnesty International в прессъобщение миналия месец, наричайки приемането им „мрачен ден за свободата на изразяване онлайн“. Организацията „Репортери без граници“, защитник на свободата на печата, съобщи, че кабинетът на Ердоган е засилил атаките срещу журналисти „в опит да отклони вниманието от икономическия и демократичен упадък на страната и да укрепи политическата си база“ с наближаването на изборите през 2023 г. Асоциацията беше една от няколкото международни пресгрупи, които заедно осъдиха приемането на закона след посещение в Турция през октомври.
Информационен поток
Двама представители са заявили пред Bloomberg в неделя, че забраните след експлозията, която уби шестима души и рани повече от 80, са били въведени от „съображения за сигурност“. Турция обвини за атаката кюрдска въоръжена група и в рамките на часове полицията арестува сирийка, обвинена в поставянето на колета бомба на Istiklal Caddesi, една от най-оживените улици в Истанбул.
Законът за дезинформацията дава на телекомуникационния регулатор, известен като BTK, правомощието да намали честотната лента на интернет. BTK предава решението на доставчиците на услуги, които трябва да го изпълнят в рамките на четири часа. Ако не го направят, те са изправени пред до шест месеца търговски забрани, забавяне на честотната лента с до 90% и глоби.
Отделно от това потребителите, осъдени за разпространение на дезинформация, са изправени пред присъда до три години затвор, ако бъдат признати за виновни. Телевизиите, които не спазват забраните, могат да бъдат глобени с до 3% от рекламните си приходи за предходния месец.
Turkcell Ilesitim Hizmetleri – най-големият турски телекомуникационен оператор по продажби, и Turk Telekomunikasyon, и двете контролирани от държавния инвестиционен фонд на Турция, са отказали да коментират ограниченията. Турското подразделение на Vodafone Group заяви, че спазва законите във всички страни, в които работи. Twitter и Meta Platforms, собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp, не са отговорили веднага на изпратените по имейл искания за коментар.
Популярни вратички
Въпреки забраната някои турски власти, включително губернаторът на Истанбул Али Йерликая, използваха Twitter, за да излъчват информация на обществеността през цялата неделя вечер. Ограниченията могат да бъдат заобиколени с виртуални частни мрежи или VPN, които станаха популярни сред разбиращите от технологии турци, търсещи заобиколни решения на цензурата.
Според проучване на агенция We Are Social Турция е била на шесто място в света по ниво на използване на VPN миналата година с 31%. Google Trends показа, че турските уеб търсения за VPN са се увеличили след атаката.
Отделен закон, приет преди две години, задължи компаниите за социални медии да назначат турски представители, да съхраняват данни на местно ниво и да спазват законовите искания за премахване на съдържание от техните платформи, като са изправени пред глоби, ако не го направят.
19:37 | 18.11.22 г.
