Половината търговци на нехранителни стоки очакват еврото най-рано през 2026 г.

Половината търговци на нехранителни стоки вече се подготвят за приемането на еврото, макар че липсва яснота не само за датата на влизане в еврозоната, но и по отношение на нормативната уредба. Това показват резултатите от неформално проучване на Асоциация на търговците на нехранителни стоки (АТНС). Сдружението обхваща фирми за мебели, строителни материали, спортни стоки, книги и други, с над 100 търговски обекта в 13 областни града и наемат над 3000 души.

Между 6 месеца и една година е необходимото време за фирмите да се подготвят за приемане на еврото. С оглед на това 50% от тях смятат, че е реалистично приемането на България в еврозоната да се случи през 2026 г., става ясно от проучването, представено пред журналисти във вторник.  

За над 60% от компаниите членството на страната не зависи само от нивото на инфлацията, но и от политическата нестабилност.

Половината компании смятат, че не разполагат с достатъчно информация, за да се подготвят за еврозоната, а публично достъпна практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в съюза липсва. И ако 66,7% от фирмите имат нужда именно от такава информация, за 33,3% са необходими и експерти, които да ги обучат как да направят необходимите промени.

„Каквито и обучители да ползваш, те трябва да стъпват върху ясна, приета, гласувана и изговорена нормативна база. Иначе просто ще правим обучения, които много вероятно да станат обучение след обучение заради известния ни подход на промени и поправяне“, каза изпълнителният директор на АТНС Галин Попов.

За половината от участвалите в проучването фирми най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното обозначение на цените в левове и евро, което започва месец след влизане в сила на решението за присъединяване на България към еврозоната и завършва след година. Те се притесняват и от нелоялна конкуренция и злонамерени действия чрез подаване на сигнали до Комисията за защита на потребителите.

Друг проблем е необходимостта търговците предварително да се снабдят с т.нар. стартови комплекти с евробанкноти и монети, за да връщат на клиентите ресто само в евро, които могат да получат най-рано 15 дни преди обявената дата за приемане. Дали тези комплекти ще бъдат безплатни, или ще се заплаща комисиона за получаването им, няма яснота. „Срокът е непосилно кратък, за да се справят всички големи организации, да не говорим за малките. Представете си наличностите, натиска върху банките, възможността за опашки пред банките“, каза още Попов. Той посочи още, че търговците не могат да си позволят да загубят цялото това време в администриране на процеса.

Колко ще струва на бизнеса приемането на еврото?

Търговците на нехранителни стоки се опасяват, че приемането на еврото ще се сключи набързо, без фирмите да са имали нормативната база и необходимото време за подготовка, като може да се наложи да пренастройват системи, които вече са внедрили, което са двойно повече разходи. По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разходите на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и обратно възлизат на около 300 млн. лв. годишно, отчитат от Асоциацията. 

Траян Халаджов, член на УС на АТНС и изпълнителен директор на „Доверие-Брико“, посочи, че разходите, които компанията му трябва да направи за приемане на еврото, са около 450 хил. евро – 300 хил. евро за адаптация на всички информационни системи и 150 хил. евро – за обозначения в евро и лева и за обучения на персонала. Аксиния Баева, член на УС на АТНС и изпълнителен директор на Sport Depot, посочи, че до момента нейната компания е направила разход от 170 хил. евро само за нова версия на софтуера, с който работи, а смяната му изисква шест месеца и сумата не е окончателна.

„Бюджетирахме го в изключително неподходящ момент, в който продажбите нарастват с по-малък темп, отколкото разходите, базирани на заплати“, посочи Баева. Преценили сме, че е по-опасно за бизнеса да не го направи сега и да чакаме последния момент, каза още тя. 

Галин Попов коментира, че засега е приет само един закон във връзка с подготовката за приемане на еврото – Законът за БНБ. Остава да бъдат приети обаче още важни наредби и закони, като този за въвеждане на еврото сам по себе си води до изменения в общо 52 закона.

Липсва какъвто и да е било фокус как бизнесът може да се подготви за това от утре да имаме друга национална валута, каза Попов. Той отбеляза, че на база опита от приемането на еврото в Хърватия, ако трябва софтуерните системи да се адаптират в кратък срок, без достатъчно време за подготовка, цените на IT услугите, свързани с подготовката, ще скочат три пъти. 

Попов посочи, че още през март-април са изпратили писмо до министъра на икономиката и индустрията да бъдат осигурени експерти за обучение за изясняване на правилата на процесите, но на практика са получили отказ чрез междуинституционално прехвърляне на отговорност. „Като че ли държавата няма готовност да започне такава работа“, каза той.

Повишаване на цените? Само при обективни фактори

Галин Попов обърна внимание, че в проектозакона за еврото е посочено, че при въвеждането на еврото търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори, но без да има яснота кои фактори се приемат за обективни.

„Притесненията ни са, че едни такива неясни текстове, дефинирани по този начин, могат да доведат до… не искам да използвам силната дума, „административен произвол“, но има възможност за това“, посочи Попов.

Той коментира и поставения в Закона за еврото срок от три месеца, в който министърът на финансите да приведе в съответствие с него наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за добавената стойност, станала известна като Н-18. Наредбата, която урежда свързването на касовите апарати със системите на НАП, беше приета с редица отлагания, протести и проблеми. „Помните преди години какъв смут беше настанал и колко пъти се отлага приемането на тази наредба“, посочи Попов. Още в този срок има известна колизия, защото ако се вземе решение, съвсем условно, да влезем в еврозоната от 1 януари, и законът бъде приет през септември, този срок няма да може да се спази“, каза той.