fallback

Историк: Равносметка на управлението на Путин може да се направи след неговия край

Все повече на преден план излиза държавният интерес. Това е национализъм, но не е етнически, а държавен, изтъква проф. Искра Баева

12:30 | 04.01.25 г. 9
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

За да се оцени какво е направил Владимир Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да управлява Русия. Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева.

"Това, което безспорно направи Путин, е да централизира държавата и да предотврати онези процеси, които бяха започнали при (Борис) Елцин – отделяне на части. Сега със здрав юмрук е централизирана тази държава и повечето руснаци се чувстват част от голяма държава; държава, която се е върнала на международната арена“, коментира Баева.

По думите ѝ, тази нова роля на Русия дава на руснаците самочувствие, че могат и без останалия свят.

"Все повече на преден план излиза държавният интерес. Това е национализъм, но не е етнически, а държавен", изтъкна тя и посочи, че Путин е една от най-ярките фигури на тази тенденция, редом с (Реджеп Тайип) Ердоган, Си Дзинпин, (Виктор) Орбан“, изтъква историкът.

Като направи паралел с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и причините той да спечели отново, Баева отправи поглед и към Европа:

"В европейските държави от една страна виждаме демократични държави, които се тресат от проблеми, а от друга – държави, където местният лидер е хванал здраво властта и управлява дълго с авторитарни тенденции. Като че ли по-голямо недоволство изразяват хората в демократичните държави, в които има нестабилност“.

Сега демокрации, които не могат да функционират така, че гражданите им да се чувстват удовлетворени, са застрашени, отчита историкът.

По думите на Баева Полша „беше тръгнала силно по пътя на авторитаризма, но успя да обърне. Обръщането обаче не изглежда трайно. За да могат да се справят с "Право и справедливост", се наложи да обединят всички, отбеляза тя.

В началото на управлението си, през първото десетилетие, Путин беше прозападен – до 2007 г. Това, което стана, е резултат на взаимно разочарование – и от едната, и от другата страна, коментира Баева.

Слабостта на Русия доведе до желанието – малко по-грубо, по-драстично, от страна на Запада – т.нар. близката чужбина да се присъедини към западните структури. Желанието на тези райони да потърсят самостоятелен път на развитие се оформи като заплаха за Путин. 2007 г. той очерта периметъра на Русия, поясни тя.

Това, което украинските власти не направиха, е да превърнат Украйна в единна държава. Там това разделение между Изтока и Запада не само не престана, а се задълбочи, смята историкът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:11 | 04.01.25 г.
fallback
Още от Свят виж още