Южнокорейските депутати поискаха импийчмънт на президента след опита за военно положение

Южнокорейските депутати призоваха в сряда за импийчмънт на президента Юн Сук-йол, след като той обяви военно положение, но го отмени само няколко часа по-късно, предизвиквайки най-голямата политическа криза от десетилетия насам в четвъртата по големина икономика в Азия, предава Ройтерс.

Изненадващото съобщение късно във вторник предизвика безизходица в парламента, който отхвърли опита му за забрана на политическата дейност и цензуриране на медиите, а военнослужещи влязоха в сградата на парламента в Сеул.

Коалиция от депутати от опозиционните партии заяви, че са планирали да предложат законопроект за импийчмънт на Юн в сряда, който трябва да бъде гласуван в рамките на 72 часа.

„Парламентът трябва да се съсредоточи върху незабавното спиране на работата на президента, като приеме възможно най-скоро законопроекта за импийчмънт“, заяви Хуан Ун-ха, един от депутатите от коалицията, пред репортери.

Ръководителят на управляващата „Партия на народната власт“ на Юн призова за отстраняването на министъра на отбраната Ким Йон-хьон и за оставката на целия кабинет.

Йон заяви в телевизионно обръщение към нацията късно във вторник, че военното положение е необходимо за защита на страната от разполагащата с ядрено оръжие Северна Корея и от антидържавните сили, подкрепящи Севера, както и за защита на свободния конституционен ред, въпреки че не посочи конкретни заплахи.

Последваха хаотични сцени, след като военни с шлемове влязоха в сградата на парламента през счупени прозорци, а военни хеликоптери кръжаха в небето. Служители на парламента използваха пожарогасители, за да отблъснат войниците, а протестиращи влязоха в стълкновения с полицията навън.

Армията съобщи, че дейностите на парламента и на политическите партии ще бъдат забранени, а медиите и издателствата ще бъдат поставени под контрола на закона за военното положение.

Но няколко часа след обявяването на военното положение южнокорейският парламент, в който присъстваха 190 от 300-те депутати, прие единодушно решение, изискващо отмяната му. В подкрепа на решението гласуваха и 18-те присъстващи членове от партията на Йон. След това президентът отмени декларацията.

Протестиращи пред парламента започнаха да скандират „Спечелихме!“ и да ръкопляскат.

Още протести се очакват в сряда, след като най-големият профсъюз в Южна Корея, Корейската конфедерация на профсъюзите, съобщи, че планира протест в Сеул и заяви, че членовете му ще стачкуват, докато Йон подаде оставка.

Посолството на САЩ призова американските граждани в Южна Корея да избягват райони, където се провеждат протести, а някои големи работодатели като Naver Corp и LG Electronics посъветваха служителите си да работят от вкъщи.

Финансовите пазари бяха нестабилни, като южнокорейските акции поевтиняха с около 2%, а вонът се стабилизира, след като достигна двегодишно дъно. Трейдъри съобщиха за вероятна намеса на южнокорейските власти за овладяване на спада на вона.

Финансовият министър и председателят на Южнокорейската централна банка проведоха извънредни срещи през нощта, а финансовото министерство обеща да подкрепи пазарите, ако е необходимо.

„Ще инжектираме неограничени ликвидни средства в акции, облигации, на краткосрочния паричен пазар и на валутния пазар, докато се нормализират напълно“, съобщи правителството в комюнике.

Централната банка заяви, че ще започне специални репо операции от сряда за местните финансови институции, за да подкрепи гладкото функциониране на пазара.

Жители на Сеул следяха внимателно развитията по телевизията и на смартфоните си и обсъждаха в интернет, но животът до голяма степен продължи както обикновено в сряда.

Основната опозиционна Демократическа партия призова Йон, който е на власт от 2022 г., да подаде оставка или ще бъде изправен пред импийчмънт заради обявяването на военно положение, първото в Южна Корея от 1980 г. насам.

„Дори ако военното положение бъде отменено, той не може да избегне обвинения в държавна измяна. За цялата страната стана ясно, че президентът Йон вече не може да управлява нормално страната. Той трябва да подаде оставка“, коментира Парк Чан-дае, високопоставен член на парламента, в комюнике.

Парламентът може да отстрани президента от длъжност, ако над две трети от депутатите гласуват за това. След това се провежда съдебен процес пред Конституционния съд, който може да потвърди импийчмънта, ако шест от деветимата съдии го подкрепят.

Партията на Йон има 108 места в 300-местния парламент. Ако той подаде оставка или бъде отстранен от поста си, премиерът Хан Дол-су ще стане лидер на страната до провеждането на нови избори в рамките на 60 дни.

Кризата в страната, която е демокрация от 80-те години на миналия век и е съюзник на САЩ и голяма икономика в Азия, предизвика притеснение в чужбина. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен приветства решението на Йон да отмени въвеждането на военно положение. „Продължаваме да очакваме, че политическите разногласия ще бъдат решени мирно и в съответствие с върховенството на закона“, заяви Блинкен в комюнике.

Южна Корея приема около 28 500 американски военни като наследство от Корейската война от 1950-1953 г. Планирани разговори в областта на отбраната и съвместните военни учения между Южна Корея и САЩ бяха отложени, съобщи осведомителната агенция Йонхап. Шведският премиер също отложи посещение в Южна Корея, съобщи говорител.

Бившият прокурор Йон постигна победа на най-оспорваните президентски избори в южнокорейската история през 2022 г., като яхна вълната на недоволството от икономическата политика, скандалите и войните между половете.

Но той е непопулярен сред народа, като рейтингът му от месеци е около 20%. Партията му претърпя категорично поражение на парламентарните избори през април тази година, като отстъпи контрола над еднокамарния парламент на опозиционните партии, които получиха близо две трети от местата.