В последните дни преди парламентарните избори в Румъния този уикенд лидерите на управляващите партии се оттеглиха, социологите се отказаха да прогнозират резултатите, а върховният съд в страната хвърли сериозни съмнения върху почтеността на изборите. Залозите не могат да бъдат по-високи, пишат Андра Тиму и Ирина Вилку в анализ за Bloomberg.
Парламентарната надпревара в неделя изправя проевропейско настроените срещу крайнодесните и ще помогне да се определи дали критичен член на НАТО и украински съюзник се сближава с Москва. В страната се създава атмосфера на невъобразим хаос и объркване.
Румъния е в средата на три последователни гласувания, както за нов парламент, така и за нов президент. На първия тур на президентските избори на 24 ноември имаше изненада, когато малко познат симпатизант на Русия шокиращо се оказа победител.
Калин Джорджеску каза, че има нулеви разходи за кампанията си, която ръководи главно през видеа в TikTok, записани в хола му. Победата му предизвика опасения, че демократичният процес в Румъния и бил повлиян от Кремъл.
В най-голямата политическа криза в страната след падането на комунистическия режим преди повече от три десетилетия, конституционният съд нареди повторно преброяване на бюлетините за президент, но няма да има нови данни до неделя вечерта.
Докато гласоподавателите се подготвят да се върнат към урните в неделя, над процеса стоят големи въпроси, на които те просто нямат отговор.
Перспективата за възход на крайнодесните накара стотици да излязат по улиците при минусови температури. В Букурещ демонстрантите скандираха: „Искаме свобода, а не фашизъм“.
Въпреки всички опасения относно руската намеса, има и дълбоко разочарование, особено извън големите градове, от основните кандидати, които бяха отхвърлени при първото гласуване за президент. Двете най-утвърдени партии в Румъния, тези на социалдемократите и либералите, управляваха в коалиция през последните три години, а страната се сблъсква с нарастващо неравенство и необуздана инфлация.
Вотът поставя 19 млн. румънци в центъра на борбата между демократичните институции на Европейския съюз и все по-големите амбиции за експанзия на Русия.
На север Румъния граничи с Украйна, където от почти три години руската армия се бори за възстановяване на това, което президентът Владимир Путин определя като исторически териториални права на страната му. На изток е Молдова, където прозападен президент оцеля поредните избори по-рано този месец, на фона на широко разпространени съобщения за намеса на Кремъл. Съюзникът на Путин Виктор Орбан пък управлява Унгария на запад.
Румъния, която е членка на Европейския съюз, скоро също може да има проруски президент и крайнодясно правителство, ако следващите две седмици от гласуването се развият в тяхна полза.
Много румънци едва след гласуването започнаха да научават за 62-годишния Джорджеску - инженер в селското стопанство, който изпадаше в едноцифрените показатели в анкетите само седмици преди изборите. Някогашен съюзник на ултранационалистическия Алианс за единство на румънците, Джорджеску осъди военната подкрепа за Украйна, призова за бързо прекратяване на войната и постави под съмнение ползите от членството на страната в НАТО.
13:28 | 30.11.24 г.
