Германските милиардери трябва да излязат от сенките, за да вдъхновят хората

Фридрих Мерц, фаворитът за следващ канцлер в Германия, предлага интересно решение за икономическите проблеми на страната: германците трябва да почерпят вдъхновение от успешните предприемачи и от хората с високи доходи, вместо да ги критикуват. С други думи, лидерът на консервативния Християндемократически съюз (ХДС) иска Германия да заприлича повече на САЩ, пише в коментар за Bloomberg Крис Брайънт.

Както често се случва със склонния към гафове, сприхав Мерц, последните му коментари пред германския таблоид Bild можеха да бъдат по-нюансирани - хората, които работят на нископлатена работа, заслужават толкова уважение, колкото и тези на върха на скалата на доходите.

И все пак Брайънт е убеден, че негативното германско отношение към парите и богатството възпира икономиката, изправена пред огромни структурни предизвикателства и втора година на свиване  - трансформация, която няма да се случи без по-видими модели за подражание.

Време е супербогатите в Германия да излязат от сенките и да вдъхновят повече хора да започнат бизнес и, да, да правят пари.

Упоритата работа и предприемачеството помагат за подхранването на следвоенното икономическо чудо на страната, тъй като бизнесът там процъфтява в преди това пренебрегвани индустриални ниши като производство на винтове и сачмени лагери. Някои от тези двигатели сега са застрашени; много германци биха предпочели да намалят работното си време, а интересът към започване на бизнес е рекордно нисък.

Тези тенденции отчасти отразяват силата на пазара на труда - има повече работещи германци от всякога. Независимо от това, застаряващите лидери на семейните малки и средни предприятия (общо известни в Германия като Mittelstand) често не успяват да намерят някой, който да поеме юздите на бизнеса поради демографските проблеми и променящите се предпочитания относно кариерното развитие.

Междувременно хладният икономически растеж подхранва все по-разривни дебати за това как се поделя икономическият пай, като Германската социалдемократическа партия (ГСДП) настоява за по-високи данъци върху доходите и богатството, докато консерваторите искат намаляване на социалните помощи и ограничения върху миграцията.

Като бивш корпоративен адвокат и председател на надзорния съвет на BlackRock Asset Management Deutschland AG, възгледите на Мерц са отчасти егоистични: той обича да обикаля с частния си самолет, като преди печели по 1 млн. евро годишно (почти 20 пъти повече от средния годишен брутен доход в Германия) и  понякога се затруднява да обясни произхода на своето богатство на скептичния електорат.

Неговата автобиография не би била забележителна в САЩ - богатството и самолетите на Доналд Тръмп са много по-големи - но е трудно това да се лансира в Германия, която се мръщи на излишните демонстрации на богатство. (Министърът на финансите Кристиан Линднер притежава ретро Porsche 911, което не подобрява имиджа му дори във вманиачената по автомобили Германия.)  

Скандали като колапса на Wirecard AG, „Дизелгейт“ на Volkswagen AG и шокиращите укривания на данъци опетниха общественото отношение към бизнеса и финансите през последните години.

Противно на следвоенната философия за споделен просперитет, германското богатство е изключително неравномерно разпределено – 10% от домакинствата с най-високи доходи контролират повече от 60% от нетното богатство, докато последните 10% държат около 2%, изчислява Бундесбанк, централната банка на Германия.

Над три десетилетия след обединението между Източна и Западна Германия има малко представители на бившия комунистически изток сред класациите на ултрабогатите в страната.

Нищо чудно, че последните лидери на Германия се опитаха да изглеждат по-обикновени. Докато пушещият бивш канцлер Герхард Шрьодер загуби доверието, като по-късно започна работа в различни руски енергийни фирми, Ангела Меркел често беше виждана да бута количка из местния супермаркет, докато управляваше страната. Настоящият канцлер социалдемократ Олаф Шолц разкри през 2019 г., че не инвестира на фондовата борса – както и голяма част от населението, което не притежава собствен дом, оставяйки спестяванията си в нискодоходни банкови сметки.

Този дискомфорт от богатството се простира далеч отвъд политиката. Според Boston Consulting Group само САЩ и Китай имат повече свръхбогати хора от Германия, а в страната живеят почти 250 милиардери, изчислява германското издание Manager Magazin. Много от тези лица обаче са почти неизвестни на обществеността.

Бил Гейтс и Уорън Бъфет се появяват редовно по американските бизнес телевизии, за да подкрепят капитализма и инвестирането, докато в Германия почти няма снимки на основателя на търговската верига Lidl Дитер Шварц или семейство Райман, което притежава конгломерата за кафе и потребителски стоки JAB Holding.

Дискретността на финансовия елит в Германия отчасти се обяснява със страховете за сигурността : през 70-те години на миналия век Тео Албрехт, съосновател на веригата магазини Aldi, бива отвлечен и държан от двама престъпници повече от две седмици, докато не бъде платен откуп (Албрехт почива през 2010); през 2002 г. 11-годишен член на банковата династия Мецлер е отвлечен и убит като част от опит за изнудване.

Някои богати семейства имат още по-мрачни причини да избягват светлината на прожекторите: различни германски бизнес династии са сътрудничили на нацистите и  са печелили от принудителен труд и конфискации на еврейски активи.

За известно време тази анонимност помага на собствениците на фирми; тихото лобиране гарантира, че тяхното богатство е до голяма степен защитено от данъци, докато работниците плащат много високи налози върху доходите си. (Много от най-големите богатства на Германия са наследени, докато около една пета не са свързани със семеен бизнес).

Напоследък членове на бизнес елита в Германия, включително главният изпълнителен директор на Allianz SE  Оливер Бете и главният изпълнителен директор на Deutsche Bank AG Кристиан Шевинг, призоваха германците да работят по-усилено, за да върнат икономиката в релси. Но не може да се обвиняват техните сънародници за нежеланието им да поемат предприемачески риск, когато богатите почти отсъстват от обществения живот.

Вярно е, че в Германия липсват технологични гиганти – фирмата за бизнес софтуер SAP SE е основана преди повече от половин век – но все още има много вдъхновяващи бизнес истории. Базираният в Кьолн разработчик на изкуствен интелект DeepL се изправя срещу Alphabet Inc., като предоставя висококачествени преводи, използвани от милиони потребители. Усъвършенстваните машини за производство на чипове на нидерландската фирма ASML Holding NV не биха работили без ултрапрецизните огледала на Carl Zeiss SMT GmbH и високомощните лазери на Trumpf SE + Co. KG.  И нека не забравяме BioNTech SE, чиито основатели разработиха ваксина срещу Covid-19 удивително бързо и помогнаха на света да излезе от блокировките.

Просперитетът на Германия зависи от увеличаването на броя хора с постижения като тези примери. Германия може да възприеме амбицията и уважението на САЩ към богатите и финансовия просперитет, без да жертва социалните защити - или душата си.