Източноевропейските страни от НАТО са похарчили 70 млрд. долара за отбрана тази година

Президентът на Словакия обяви, че това е „вълнуващ момент“, когато първите новозакупени изтребители F-16 кацнаха в страната му през юли. Полският министър на отбраната нарече поръчка за хеликоптери Apache "трансформираща". В Букурещ билборди обявяват гордо, че американски изстребители F-35 се „произвеждат за Румъния“, пише Bloomberg.

В наши дни на източния фланг на НАТО не липсва въодушевление от военната техника. 14 страни членки, взети заедно, увеличиха разходите за отбрана след нашествието на Русия в Украйна до невиждано от рухването на комунизма ниво. Само тази година те възлизат на 70 млрд. долара.

Но поръчките за самолети, хеликоптери, танкове и ракетни системи показват още колко много е нужно да се направи, за да бъдат достигнати стандартите на НАТО в най-опасното време след Студената война.

Макар че често заменят оборудване от съветската ера, изпратено на Украйна, тези страни се опитват също така бързо да изградят военните способности, които повечето от тях пренебрегваха десетилетия наред, след като отбраната остана на заден план с разпадането на Варшавския договор и края на войните на Балканите.

Страните в региона харчат най-много сред държавите членки на алианса спрямо размера на икономиките им. Но това е само част от необходимото, казват високопоставени военни представители. Освен това новото оборудване изисква персонал с точните умения, допълват те.

„След като 20 години почти нищо не беше направено в тази област, това на практика е скок от машини първо-второ поколение направо към четвърто-пето поколение“, казва генерал Даниел Змеко, началник на Генералния щаб на словашките въоръжени сили. „Това е като да направиш преход от процесор 386 към днешните най-развити многоядрени процесори“, допълва той.

Останалата част от Европа не харчи много. Когато беше президент на САЩ, Доналд Тръмп критикува страните членки на НАТО, че разчитат прекалено много на страната му.

През 2021 г., годината преди Русия да навлезе в Украйна, само Великобритания от най-големите икономики на Стария континент изпълняваше целта на алианса да отделя 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. В първия си ден като нов генерален секретар на НАТО Марк Рюте призова страните членки да инвестират повече и да преодолеят пропуските в отбранителните способности.

Източният фланг на НАТО започна за първи път да увеличава военните разходи, когато Русия анексира Крим през 2014 г. и след това вдигна оборотите. Естония например е похарчила през последните 18 месеца повече, отколкото в предходните 30 години, казва Магнус-Валдемар Саар, ръководител на агенцията за обществени поръчки в областта на отбраната на балтийската страна.

Но критиците отбелязват, че Източна Европа едва сега прави инвестициите, които е трябвало да направи, когато първите страни се присъединиха към НАТО през 1999 г. Вместо това те разчитаха на западните съюзници, а правителствата насочиха вниманието си към по-популярни разходи за подобряване на телекомуникационни мрежи, транспорт и жилища.

Страните намалиха отбранителните си способности, често до малка част от това, което имаха по времето на Варшавския договор, противника на НАТО от времето на комунизма. Словакия например има само 30 танка в сравнение с 960, когато се отдели от Чехословакия през 1993 г., казва Змеко.

Проблемът е в хроничния недостиг на средства, казва естонският министър на отбраната Хано Певкур. Страната, която има обща граница с Русия, заделя 3,4% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

„Проблемът е, че не заделяхме 2%, а 1% през последните 30 години, някои страни бяха дори под прага от 1%. А това означава, че бремето за данъкоплатците нарасна рязко“, коментира той.

Пет от седемте страни, които харчат най-много за отбрана в НАТО като процент от БВП тази година, са източноевропейски, сочат данни на военния алианс.

Полша е на първо място, като разходите ѝ преминаха 4% от БВП. По-малко от месец след нашествието в Украйна парламентът одобри законодателство, което повиши бюджета и създаде специален фонд за финансиране на скъпи покупки.

Поръчките включваха десетки изтребители, над 1300 танка от Южна Корея и САЩ и 100 щурмови хеликоптера AH-64E Apache от Boeing, които на цена от 10 млрд. долара са най-голямата обществена поръчка в страната в историята. През август правителството подписа споразумение за 1,2 млрд. долара с Raytheon Technologies Corp. за производство на компоненти за батареите за противовъздушна отбрана Patriot.

Но хеликоптерите Apache замениха договор за хеликоптери Caracal френско производство, отменен от предишното правителство през 2016 г., докато по-ранна сделка за ракети Patriot също беше отменена.

Притокът на ново оборудване повдигна духа, казва бригаден генерал Гжегож Потжуски, началник на полевата артилерия на сухопътните сили. Той отговаря за интегрирането на американските ракетни установки и южнокорейските гаубици в полската армия, които заменят съветско оборудване. Потжуски казва, че това е като да сравняваш малка кола Fiat 126 с Mercedes S-Class.

„Това е момент, който Полша не е имала от десетилетия. Гледайки развитието на въоръжените сили, според мен ние ще бъдем една от по-силните армии в тази част на Европа, а също и в НАТО“, отбелязва той.

Но въпросът не е само в закупуването на ново оборудване от съюзници като САЩ и Германия. Трябва да бъдат построени нови складове и да бъде нает и обучен нов персонал.

Полша обеща да увеличи над два пъти броя на професионалните войници до 250 хил. до 2035 г. Армията е прибавила около 20 хил. души и общият им брой към края на 2023 г. достига 134 хил. В страни като Румъния има натиск за повишаване на началните заплати от 500 евро на месец сега, за да бъдат привлечени млади войници с нови умения.

„Трудно е да учиш човек на 40-45 години как да използва новите системи. В идеалния случай трябва да намерим 18-годишен човек, който вече е прекарал стотици или дори хиляди часове, използвайки компютри“, казва Змеко.

Под какъв точно натиск ще бъдат подложени държавните бюджети в региона ще стане ясно по-късно тази година, когато страните членки на НАТО представят новите си планове за отбрана, включително ангажименти за разходи до 2044 г.

Това, което вече е ясно е, че доближаването на армиите до нужното ниво ще изисква публичен, както и правителствен ангажимент. Европа има възможност да повиши и собственото си оръжейно производство, казва Змеко.

„Истинският въпрос е дали Европа има волята да го направи. Ще поиска ли да затегне колана си и да каже на гражданите си, че през следващите няколко години или дори десетилетие стандартът на живот може да не се подобри, тъй като трябва да даде приоритет на сигурността си?“, допълва той.