Троловете на Путин си имат помощ от местната дезинформация

Когато става въпрос за войната на дезинформация, руският президент Владимир Путин, разбира се, е професионалист. Като КГБ агент от кариерата, това е нещото, което знае и което прави. Това бе подчертано отново от последното дело на Министерство на правосъдието на САЩ, в което се твърди, че Русия систематично е полагала усилия да се намеси в президентските избори през ноември, пише колумнистът на Bloomberg Марк Чампиън.

Това наистина се е случило през 2016 г., а не през 2024 г. Досега човек би се запитал защо Путин се занимава – предвид промишлените количества местна дезинформация, която произвеждаме сами – точно колко внимание трябва да отделим за неговите т.нар. активни мерки.

В декларацията на министерството се твърди, че Русия е управлявала огромен, потаен проект за намеса в избори, наречен Doppelganger, и в резултат на това е затворило десетки сайтове, проследени обратно до страната. Всичко това е било организирано на срещи в Кремъл. Според бележките, направени по време на тези срещи, поне някои са били председателствани от първия заместник-началник на кабинета на Путин Сергей Кириенко.

Трудно е да се надценява централната роля на Кириенко в Кремъл. Някогашен либерал, сега той е главният човек в политическата стратегия на Путин на местно ниво, включително последните президентски избори, както и за цифровите медии и управлението на четирите украински региона, които Путин едностранно анексира към Русия на 30 септември 2022 г. Той е силно лоялен, управлява руската асоциация за любимите бойни изкуства на Путин и е близък съюзник на Юрий Ковалчук, милиардера, често описван като „банкера на Путин“.

И за да се избегне всяко съмнение, бележките от срещата, с които САЩ по някакъв начин са се сдобили, потвърждават, че доклад за напредъка на Doppleganger е изпратен на самия Путин. Кремъл отрича съществуването на Doppleganger.

Според делото на Министерство на правосъдието на САЩ Doppelganger е нареждал на ферми за тролове да пишат коментари под публикации, както и да създават фалшиви статии под фалшиви или подправени автори, често на фалшиви сайтове, създадени да имитират тези на водещи медии в САЩ и Европа.

Изложените цели включват не само оказване на влияние върху следващите избори в САЩ, но и подкопаване на обществената подкрепа за отбраната на Украйна и дискредитиране на САЩ, Обединеното кралство и НАТО като цяло. Проект, наречен „Разпалване на международен конфликт“, е имал за цел да разпалва съществуващи вътрешни конфликти в съюзниците на САЩ или „изкуствено да създава“ нови. Едно ентусиазирано предложение, записано от протоколчика на срещата в Кремъл, е било: „да се направи фалшива [новина] за американски войник, който е изнасилил германка. Това би било страхотно!“.

Има подробни писмени указания за фермите за тролове за това какви съобщения да изпращат, както и квоти, които трябва да изпълнят – 60 000 коментара на месец за Германия и Франция общо. Има и лукав съвет за онези, които са по-малко навлезли в начините на дезинформация, „да използват минимум фалшиви новини и максимум реалистична информация“.

Но манията на Путин с дезинформацията показва слабост. Тя отразява неговото дълбоко убеждение, че избирателите и населението като цяло нямат собствени мисли или свобода на действие, че техните нагласи вместо това са продукти на манипулация или от неговите собствени специални служби и други клонове на държавата – особено в Русия, където Кремъл упражнява строг контрол върху традиционните и социални медии – или от чужди агенции, например ЦРУ.

И така, когато над 1 млн. украинци излязоха на улицата през 2013-2014 г., прекарвайки месеци на открито при минусови температури и често подложени на брутални полицейски атаки, за да протестират, това не беше — според Путин — израз на народна воля, а преврат, организиран от ЦРУ. Същото погрешно схващане го накара да вярва, че местното население няма да отвърне на удара, когато той започна пълномащабно нахлуване в Украйна осем години по-късно. А това беше катастрофална грешка.

Тъжната истина е, че досега Путин вероятно можеше да си спести малко пари. Когато имате хора като Доналд Тръмп, Илон Мъск или Найджъл Фараж от Обединеното кралство, които да разпалват социални конфликти и да разширяват дезинформацията в името на свободата на словото, кой се нуждае от операция Doppelganger? Само в Twitter се публикуват около 6 млрд. публикации месечно, една трета от които са политически, което намалява квотите, определени за руските фабрики за тролове. И въпреки че е трудно да се определи количествено колко от тези публикации се състоят от умишлени неистини, няколко проучвания установяват, че фалшивите новини се споделят повече в социалните медии – със 70% повече, според изследователи от Масачузетския технологичен институт.

Руските операции по намеса са реални, но това са си собствени местни проблеми. Местни сайтове, водещи на предавания и блогъри сега бълват повече фалшиви новини, теории на конспирацията и подбуждат към насилие, отколкото Русия може да се надява да измисли.

Този вид дезинформация е толкова изпълнена със злоба, че е утешително да се мисли за нея като за чужд заговор. Когато избухнаха безредици в град Саутпорт в Обединеното кралство през юли заради намушкането с нож на шестгодишни момичета в клас по йога и танци на тема Тейлър Суифт, изфабрикувана история даде на нападателя име, звучащо на арабски, и твърдеше, че е дошъл във Великобритания с лодка като нелегален имигрант предходната година. Историята се разпространи като горски пожар. Тя беше предавана от крайнодесни сайтове в Обединеното кралство, политически партии и влиятелни лица. Яростните антиимигрантски и антимюсюлмански протести продължиха дни след като съдът разкри истинската самоличност на извършителя като 17-годишен християнин, роден в Обединеното кралство.

Няма твърди доказателства, че Русия е подпалила този пожар, въпреки че без съмнение служителите, ръководещи Doppleganger, биха празнували, ако е така. Това, което е сигурно е, че Путин вярва, че е в конфликт със Запада с резултат нула и вижда както защитата на свободата на словото, така и демократичния процес на избор на лидери като уязвимости, които може да използва. Но не бива да правим същата грешка като застаряващ шпионин от Студената война, вярвайки, че местният хаос и дисфункция са предимно дело на Кремъл. Той просто ни подтиква и се наслаждава на шоуто.