Стремежът на сръбския президент Александър Вучич да се превърне в любимия балкански лидер на Брюксел се проваля, пише Politico.
Вучич успя да сключи сделка за доставка на литий на Европейския съюз, необходим за захранване на бъдещия му електромобилен парк. Но по този начин той събуди масово движение срещу голям проект за добив на полезни изкопаеми, който беше благословен и от Брюксел, и от Берлин. Обзет от страх, той обвини десетки хиляди протестиращи, които се събраха на 10 август, че подготвят заговор за свалянето му.
„Това е част от хибридния подход за провеждане на „цветни“ революции“, заяви Вучич пред репортери, като уточни, че предупреждението му за възможен държавен преврат се основава на информация, получена от Русия - историческия покровител на балканската държава.
Това е истински парадокс: обръщайки се към Запада, за да даде възможност за преход към зелено бъдеще, Вучич, както казват неговите критици, е обрекъл 7-милионното население на Сърбия на по-нататъшна икономическа експлоатация и замърсяване на околната среда, което само още повече го отдалечава от западните стандарти за демокрация и прозрачност.
„Ние се превръщаме в колония на всички велики сили“, казва Небойша Петкович, лидер на протеста от Горна Неделица, село в Северозападна Сърбия, разположено до основната площадка на планираната литиева мина.
В продължение на почти две десетилетия Петкович и съседите му наблюдават как геолози и златотърсачи се стичат към бреговете на река Ядар. Там те откриват богати залежи на „бяло злато“, които според някои оценки могат да осигурят до 90% от лития, от който Европа се нуждае, за да захранва прехода си към транспорт без вредни емисии.
Англо-австралийският миннодобивен гигант Rio Tinto е сред първите проучватели. Той получи разрешение за разработване на находището Ядар през 2017 г. - пет години след първото идване на Вучич на власт - само за да го отмени след по-ранна вълна от протести преди две години.
Въпреки това твърдолинейният националист никога не се отказа от проекта. И въпреки съмненията относно демократичността му, ЕС разчита на него и го насърчава да го осъществи.
В Ядар се намират едни от най-големите запаси от литий в Европа. Министерството на минното дело и енергетиката изчислява, че мината, която се очаква да бъде отворена през 2028 г., ще произвежда 58 хил. метрични тона до 2030 г. - достатъчно, за да се вложат батерии в 1,1 млн. електрически превозни средства. Rio Tinto е отделила 2,55 млрд. долара за осъществяването на проекта.
Ентусиазмът на ЕС не се споделя от хората в Сърбия, които смятат, че зависимостта на Брюксел от Вучич само е насърчила автократичните му наклонности. Според анализатори общественото доверие в ЕС е спаднало рязко, след като обещанията на лидерите на блока за насърчаване на демократичните ценности в дългогодишната кандидатка за членство звучат все по-неубедително.
„ЕС проявява лицемерие, защото подкрепя един диктатор в Сърбия, който блокира съдебната система, медиите и всичко останало, но това е приемливо за тях, защото той ще им достави лития, от която те толкова много се нуждаят“, казва Петкович пред Politico. Сръбското правителство не е отговорило на молба за коментар за този материал.
Кремълският модел
През юли Вучич посрещна германския канцлер Олаф Шолц и ръководителя на „Зелената сделка“ на ЕС Марош Шефчович с помпозност и многословност, за да подпише споразумение, с което се официализира подкрепата на ЕС за мината, както и няколко меморандума, подписани с големи производители на автомобили като Mercedes-Benz и Stellantis.
Само два месеца по-рано китайският президент Си Дзинпин беше посрещнат с още по-пищна церемония, като стотици сърби се събраха да го поздравят, развявайки китайски знамена и възхвалявайки „желязната дружба“ по време на първото му пътуване в Европа след пандемията от коронавирус.
Макар и да изненадва непосветените наблюдатели, и двете събития олицетворяват подхода на Вучич към външната политика. Той се свежда до това, че приветства всички желаещи да инвестират - като например китайския завод за мед Zijin в Бор или Русия, която притежава над 50% от петролните и газовите интереси на Сърбия - стига да не се месят във вътрешните работи на страната.
Според Александър Джокич, експерт по сръбско-руските отношения, Москва с удоволствие ще подкрепи твърденията на Вучич за преврат, без значение каква сделка ще сключи със Запада - включително да му позволи да използва любимия си етикет „цветна революция“, за да делегитимира протестите срещу проекта „Ядар“.
Ако Русия твърди, че в Сърбия е в ход цветна революция, Вучич „може да се позиционира като смел или почти митичен борец срещу злия, намесващ се Запад“, обяснява Джокич. „Ако в Русия, Молдова или Грузия се случват протести, те не могат да се дължат на това, че хората органично не харесват политиката на своето правителство; те трябва да бъдат подкрепени и дори финансирани от Запада“.
Това е иронично, като се има предвид, че протестиращите срещу литиевата мина са срещу проект, който Западът наистина иска. (Посланиците на САЩ и Великобритания в Сърбия също изразиха подкрепа за сделката).
„Посланието на Вучич по този въпрос е объркано. Когато защитава мината на Рио Тинто, той казва, че тя е доказателство за големия напредък, който Сърбия е направила в сближаването си със Запада“, продължава Джокич. „Но когато хората протестират срещу мината, той твърди, че това е преврат, подкрепян от Запада“.
В Сърбия на Вучич много малко неща стигат до националния ефир, ако той не одобри посланието. Демонстрацията през уикенда получи 24-секундно споменаване във вечерните новини на обществената телевизия, която обикновено игнорира антиправителствените протести. Ако исканията на протестиращите действително бяха отразени, обществеността щеше да разбере, че притесненията им до голяма степен са свързани с околната среда.
„Тези протести са политически, в смисъл че околната среда също е политически въпрос. Но освен това няма никаква друга политическа мотивация“, казва Жаклина Живкович, активистка на Pravo na vodu (Право на вода) - група, която води кампания за чисти реки.
„Притеснени сме за околната среда и за бъдещето на Сърбия, защото не искаме да се превърнем в миннодобивна страна“, добави тя, като посочи тежките замърсявания от миннодобивните предприятия, управлявани от Китай, а по-рано и от тежката промишленост от времето на Югославия.
За да заобиколят медийното затъмнение, с което се сблъскват, протестиращите прибягват до блокиране на магистрали и пътни артерии. По този начин гражданите, които не могат да видят какво се случва в новините, ще бъдат физически принудени да спрат и да се запознаят с последиците от експлоатацията на мината.
Един от опасенията на еколозите е, че корозивните киселини, необходими за отделянето на лития от други съединения, могат да изтекат, да потиснат растежа на растенията и да навредят на екосистемите, тъй като мината може да замърси почвата и водата в регион, който разчита в голяма степен на селското стопанство.
„Искаме да запазим това, което имаме и искаме да имаме институции, които могат да гарантират чист въздух, чиста вода и чиста околна среда“, продължи Живкович, като подчерта, че „около 1,5 млн. души в Сърбия нямат достъп до чиста вода“.
Rio Tinto проведе широка собствена кампания, за да успокои тези екологични опасения.
„Уважаваме правото на протест, но това, което виждаме тук, е кампания за всяване на страх - умишлена и преднамерена дезинформация, че сме открита мина, че ще отровим водните ресурси, че земеделието ще загине... всичко, което може да създаде страх“, каза в интервю за Politico Чад Блевит, управляващ директор на проекта Ядар.
Отричайки твърденията на активистите, Rio Tinto твърди, че подземната мина ще бъде изцяло съобразена с екологичните закони на ЕС и Сърбия. През юни компанията публикува предварителни проекти на проучвания за оценка на въздействието върху околната среда, които обхващат мината, завод за повърхностна преработка и депо за промишлени отпадъци.
„Работим по този проект от 20 години и сме похарчили 600 млн. евро за него. Това е най-проучваният литиев проект в света“, твърди Блевит.
Блевит повтори някои от изявленията на Шолц и Шефчович, а именно, че мината ще бъде изградена и експлоатирана не само по стандартите на ЕС, но и по „най-високите стандарти в света“.
Активистите обаче са решени да засилят натиска. „Те казват, че жертвите си заслужават, а ние не сме съгласни“, категорична е Живкович.
(БГНЕС)
15:01 | 19.08.24 г.
