НАТО засилва военноморското си присъствие в Тихия океан заради Китай

НАТО засилва присъствието си в западните части на Тихия океан, като изпраща бойни кораби на повече места, ход - който може да засили напрежението с Китай, притеснен от нарастващото влияние на алианса в региона, пише Bloomberg.

Най-скоро пристигналият кораб е италианският самолетоносач „Кавур“, първия път, в който Рим разполага единичен самолетоносач в Тихия океан. „Кавур“ и италианска фрегата проведоха неотдавна учения с американския самолетоносач „Ейбрахам Линкълн“ близо до остров Гуам. Ден по-късно изтребители F-35 и AV-8B Harriers излетяха от „Кавур“ и тренираха сваляне на въздушни мишени.

„Това преди всичко е демонстрация на нашата способност да показваме сила навсякъде“, казва контраадмирал Джанкарло Чапина, командир на ударната група на „Кавур“.

Малко анализатори в областта на сигурността очакват европейските военноморски сили да играят основна роля в конфликт в Тихия океан. Но нарастващата честота на тяхното присъствие усложнява сметките на Китай в момент, когато страната засилва военната си активност, включително полети на изтребители и на бомбардировачи близо до Тайван и конфронтации с Филипините в Южнокитайско море.

Във времена на кризи европейските военноморски сили могат да подсилят американската армия, като предоставят допълнителни платформи за американски самолети, добавят способности за преследване на подводници или дадат принос в миисите по снабдяване. Страните членки на НАТО имат договор за взаимна отбрана, който се прилага само при нападения в Европа и Северна Америка, затова те няма да бъдат правно задължени да се отбраняват взаимно в Индо-Тихоокеанския регион.

Британският самолетоносач „Принцът на Уелс“ и ударна група трябва да пристигнат в района на Тихия океан догодина, а Франция съобщи, че ще изпрати самолетоносача „Шарл дьо Гол“ и ударна група. Ударната група е мини армада, изградена около самолетоносач, която обичайно включва разрушители, крайцери и други плавателни съдове, както и изтребители и други самолети.

Германия и Нидерландия са сред останалите страни членки на НАТО, които планират да изпратят бойни кораби в региона.

Армиите на страните членки на НАТО използват стандартизирано оборудване и тактики, които им позволяват да работят в тясно сътрудничество. Високопоставени представители казват, че целта в Тихия океан е да се стигне по-далеч и да се позволи обмен на американски и други съюзнически военноморски бойни групи.

„Мисля, че в бъдеще трябва все повече да стигнем до момента, в който вече не говорим за тясно сътрудничество, а за взаимен обмен“, каза германският началник на отбраната Карстен Бройер в неотдавнашно интервю.

НАТО се тревожи от конфронтация с Китай, но напрежението ескалира тази година, когато алиансът заяви, че Пекин подпомага нашествието на Русия в Украйна, обвинение, което Китай отхвърли. През 2022 г. НАТО за първи път включи Китай в стратегически документ и определи страната като предизвикателство за „интересите, сигурността и ценностите“ на организацията.

Китай, от своя страна, твърди, че нестабилността е резултат от дейностите на армии от други региони близо до бреговете му. През юли говорителят на китайското външно министерство Лин Дзян заяви, че НАТО „не трябва да създава хаос в Азиатско-Тихоокеанския регион, след като създаде сътресения в Европа“.

Освен че сближи реториката си за НАТО с тази на Русия, Китай увеличава също военните учения с Москва, включително полети на бомбардировачи и съвместни военноморски патрули.

В същото време разполагането на военни сили в Индо-Тихоокеанския регион от НАТО се случва в момент, когато редица европейски страни възприемат национални стратегии, които подчертават техните интереси в региона, включително продължаването на свободната търговия.

Италия се опитва да бъде балансьор в отношенията с Китай при премиера Джорджа Мелони. Тя излезе от китайската инициатива „Един пояс, един път“ миналата година, но Мелони посети неотдавна Пекин и проведе разговори с президента Си Дзинпин.

След като напусна Италия през юни, самолетоносачът „Кавур“ участва в мултинационални военни учения в Австралия. Той трябва да участва в учения с японските военноморски сили този месец преди да се завърне у дома през Сингапур и Индия.

Италия осъзна, че „ангажиментът без известна степен на военна сила, която да го подкрепя, просто не е достатъчен, за да изпрати сигнал, че страната е сериозна относно изграждането на отношения във време на нарастващи спорове“, коментира Алесио Паталано, преподавател по война и стратегия в Източна Азия в King’s College в Лондон.

Начеващата роля на европейските военноморски сили в Индо-Тихоокеанския регион се случва в момент, когато нарастват исканията за присъствие на американската армия на други локации. „Ейбрахам Линкълн“ получи нареждане от Пентагона да ускори планираното си разполагане в Близкия изток след неотдавнашните учения с „Кавур“.

Някои анализатори в областта на сигурността твърдят, че европейските военноморски сили не могат да заместят силното американско военноморско присъствие в Индо-Тихоокеанския регион, който Пентагонът определи като свой приоритет. Мисии като тази в Близкия изток за „Линкълн“ може да засилят натиска върху американските самолетоносачи.

„Това постоянно търсене на самолетоносачи означава, че се нуждаем от 15, но имаме само 11, което подлага на по-голям натиск корабите и екипажите. Това не е устойчиво и военноморските сили трябва да се разраснат, за да отговорят на нарастващите опасности“, коментира Брент Садлър, старши анализатор в Heritage Foundation във Вашингтон.

Китай има само два действащи самолетоносача, но около 234 бойни кораба, повече от общо 219 за военноморския флот на САЩ, сочат данни на Центъра за стратегически и международни изследвания. Китай има около половината от корабостроителния капацитет в света, което му дава възможност да прибавя нови кораби към флота си по-бързо, отколкото САЩ.

Страните от Индо-Тихоокеанския регион помагат за компенсиране на недостига, особено Япония, която има над сто бойни кораба и редовно патрулира с американския военноморски флот. Япония, наред с Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия, изграждат по-тесни връзки с НАТО, а ръководителите на т. нар. Тихоокеанска четворка присъстваха тази година на срещата на НАТО във Вашингтон.

„Сигурността на Индо-Тихоокеанския и Евро-Атлантическия регион са двете страни на една и съща монета“, казва американският посланик в Япония Рам Еманюел. „Засиленото сътрудничество между страните членки на НАТО и нашите четири партньори в Индо-Тихоокеанския регион засилва колективните ни възможности за сдържане и повишава стабилността в двата региона и извън тях“, допълва той.