Япония продължава да живее в сянката на ново мегаземетресение

Да живеете в Япония означава да живеете в риск от опустошително земетресение по всяко време.

Обикновено обаче хората са склонни да гледат на тази заплаха абстрактно. Това е нещо като мисълта за смъртта - знам, че някой ден ще умра, но се надявам, че няма да е днес. И поне засега имам късмет, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Геройд Рейди.

Докато не се случи. Съобщението от миналата седмица на японските власти за повишен риск от отдавна надвисналото мегаземетресение, принуди гражданите да обмислят много реалната и непосредствена опасност от събитие, което ще опустоши страната и ще промени коренно живота, какъвто го познаваме. 

След трус с магнитуд 7,1 по Рихтер край Кюшу метеорологичната агенция на страната издаде за първи път предупреждение, че вероятността от дългоочакваното земетресение в Нанкайското корито се е увеличила „няколко пъти“. И макар в четвъртък властите да отмениха влезналото в сила предупреждение, разломът, простиращ се на около 900 километра по тихоокеанското крайбрежие на Япония от Шизуока до Шикоку, всява страх с причина. Той е причинил трусове с магнитуд 8 или повече, придружени от опустошителни цунамита, на всеки 100 до 150 години. Страната многократно е предупреждавала, че друг такъв инцидент е неизбежен, с прогнози за 60% вероятност да се случи през следващите 20 години и 90% през следващите 40 години. Сега властите казват, че опасността е станала още по-висока.

Хората обаче не са сигурни как да реагират. Какво означава „относително по-висок“ риск? Трябва ли да променим плановете си? Това само предупреждение ли беше, или прогноза?

Рискът от появата на земетресение в Нанкайското корито подлежи на дебат. Но рискът вследствие на такова земетресение е трудно да бъде надценяван. Когато става дума за страховитите земетресения в Япония, това е Голямото с главно г. Голяма част от страната ще бъде разтърсена толкова силно, както от никое друго земетресение. Вълните цунами от 10 и повече метра ще стигнат брега за минути.

Правителствени модели изчисляват броя на загиналите на до 320 хил. души, въпреки че последните оценки понижават бройката с около 30%. Страната може да претърпи удар от 11% върху брутния вътрешен продукт, щети за около 220 трлн. йени (1,5 трлн. долара) – според една оценка от Японското дружество на строителните инженери общото икономическо въздействие за 20 години е почти шест пъти повече. Може да се наложи евакуация на близо 10% от населението. И това е преди да навлезем в оценките на каквото и да е въздействие върху ядрените централи, както предполагаемия „непредвидим“ риск от бедствието през 2011 г., което предизвика инцидентът във Фукушима.

Това не са цифри, които сме свикнали да виждаме в развита страна, със сигурност не такава, подготвена за бедствие като Япония. Ето защо правителството отдавна се стреми да прогнозира събитието и да сведе до минимум щетите. Самото предвиждане на земетресение е като цяло глупава задача: докато някои земетресения в Япония са били предшествани от предупредителни трусове, като този, който удари два дни преди 11 март 2011 г., властите отбелязват, че това се случва само веднъж на всеки няколкостотин случая.

Но поради естеството на земетресенията в Нанкайското корито някои експерти смятат, че знаците за бедствие могат да се видят предварително. Земетресение в една част на разлома често е последвано от друго, въпреки че това „сдвояване“ може да се случи в рамките както на 32 часа, както през 1854 г., така и до две години по-късно, както се наблюдава през 1944 г. и 1946 г., последния път, когато разломът е причинил голям трус.

Объркването се увеличава и от факта, че предупреждението идва точно когато японците се подготвяха да пътуват масово за „обон“, неофициалния период на лятна ваканция, когато градските жители обикновено се връщат по родните си места. (Тази година той се провежда в периода 13-16 август, бел. ред.) Това е още една надвиснала, но не и с материално изражение заплаха за страна, която през последната седмица се сблъска с възможността за по-високи лихви по ипотечните кредити за първи път от повече от десетилетие, както и пазарен срив и възстановяване, каквито малцина някога са изпитвали. Ще има много за какво да се говори с роднините около масата на вечеря. Мислите ще се върнат към последното голямо земетресение, което удари на Нова година този януари, точно когато хората подремваха след хапването на празнични ястия.

Все още никой не знае дали е време за паника. За някои това беше добро напомняне да проверят в какво състояние са запасите и оборудването за спешни случаи. Други реагираха с хумор, като един шегаджия отбеляза, че тъй като Google Maps позволява да се дават оценки за Нанкайското корито, просто трябва да го засипем с 5-звездни отзиви.

Други като Робърт Гелър, почетен професор в Токийския университет, вярват, че всяка прогноза е загуба на време и отвлича вниманието на властите от подготовката за земетресения, които не могат да бъдат предвидени – категория, в която всички скорошни опустошителни бедствия в страната, от Кобе до това през 2011 г., са попаднали.

Друг по-сериозен риск е този от ефекта на лъжливото овчарче. Последното предупреждение е шокиращо, но след като нищо не се случи, ще бъде ли пренебрегнато бъдещо предупреждение, въпреки че реалната опасност може драстично да се е увеличила? Спомням си за отношението към една по-малко естествена заплаха - севернокорейските ракети, които понякога прелитат над страната - които някога спираха трафика, а сега по-скоро предизвикват прозявки, припомня Рейди.

По всяка вероятност и този епизод ще бъде забравен. Но през цялото време, което прекарваме в мислене за бавно развиващи се проблеми – упражнения, за да намалим риска от сърдечни заболявания; намаляване на въглеродните емисии, за да ограничим изменението на климата; създаване на предпазни механизми, за да устоим на следващата рецесия – предупреждението ни напомня, че природата няма такива времеви срокове. За жителите на Япония това е добра възможност да направят каквото могат, за да са подготвени и да си знаят маршрутите за евакуация. И за всички нас това е възможност да помислим за крехкостта на света, който сме изградили, и колко бързо може да бъде преобърнат с главата надолу.