Зеленски призна за първи път украинската военна операция в Русия

Украинският президент Володимир Зеленски призна за първи път в събота, че украинските сили са предприели изненадващата офанзива в Курска област в Русия, след като атаките в граничната област продължиха, а властите бързат да евакуират хора, предава Ройтерс.

Силите на Москва водят вече шести ден интензивни битки срещу най-голямото нашествие на Киев на руска територия от началото на войната, която остави югозападните части на Русия уязвими преди да започне да пристига подкрепление.

В знак за сериозността на положението Русия наложи обхватен режим за сигурност в три гранични области в събота, а Бeларус, която е предан съюзник на Москва, изпрати войски по границите си с Украйна, като обвини Киев, че нарушава въздушното ѝ пространство.

Във вечерното си видеообръщение Зеленски заяви, че е обсъдил операцията с началника на Генералния щаб на украинските въоръжени сили Олександър Сирски и обеща да възстанови справедливостта, след като Русия предприе пълномащабно нашествие срещу по-малкия си съсед през февруари 2022 г.

„Днес получих няколко доклада от главнокомандващия Сирски относно фронтовите линии и нашите действия да тласнем войната на територията на агресора. Украйна доказва, че може да възстанови справедливостта и да окаже нужния натиск върху агресора“, заяви Зеленски.

Руското министерство на отбраната съобщи в неделя, че е унищожило 14 украински дрона и четири тактически балистични ракети "Точка-У" тази нощ в Курска област и още 18 дрона в други руски области, които Украйна често атакува.

Руският президент Владимир Путин нарече украинската атака, която според военни анализатори е хванала Кремъл неподготвен, голяма провокация. Главнокомандващият руските въоръжени сили Валерий Герасимов заяви в сряда, че нападенията са били спрени, но Русия не е изтласкала украинските сили отвъд границата.

Руски военни блогъри съобщиха, че положението е било стабилизирано след пристигането на подкрепленията, но допълниха, че Украйна бързо увеличава силите си.

Рано в неделя властите в Курск съобщиха, че 13 души са пострадали в града, след като отломки от разрушена украинска ракета са паднали върху девететажна жилищна сграда. Не е ясно дали са нанесени още щети. Москва и Киев рядко разкриват пълния мащаб на щетите, нанесени при взаимните им нападения, освен ако няма пострадали или щети върху жилищни сгради.

Действащият губернатор на Курска област Алексей Смирнов нареди на местните власти да ускорят евакуацията на цивилни в застрашените области. В събота руската държавна осведомителна агенция ТАСС съобщи, че над 76 хил. души са били евакуирани.

Според руски военни блогъри боевете се водят на 20 км в Курска област, което накара някои от тях да се запитат защо Украйна е успяла да проникне толкова лесно в областта.

Руският комисар за човешките права Татяна Москалкова заяви, че е изпратила призив към ООН да осъди действията на Украйна в Курск. В публикация в „Телеграм“ Москалкова заяви, че иска от комисаря по човешките права на ООН да „вземе мерки за предотвратяване на масови нарушения на човешките права“.

Междувременно украинските власти съобщиха, че 4-годишно момче и 35-годишният му баща са загинали, след като отломки от свалена руска ракета паднали върху къщата, в която живеели близо до столицата Киев.

13-годишното дете е сред ранените при нападението в град Бровари, североизточно от украинската столица, съобщи Държавната служба за извънредни ситуцаии на Украйна в приложението „Телеграм“.

На видеозапис, публикуван от службата, се вижда как работници разчистват тухла по тухла през нощта, за да си проправят път през купа от отломки от сградата и да извадят тялото на детето, което било под тях.

Началникът на канцеларията на президента Володимир Зеленски Андрей Йермак заяви, че къщата е била ударена от отломки от дрон, но службата за извънредни ситуации съобщи, че става въпрос за отломки от ракета.

„русия продължава да убива хора“, написа Йермак в „Телеграм“, следвайки военновременната практика на Украйна да не изписва Русия с главна буква. „Необходимо е да унищожим нейната военна инфраструктура, тъй като врагът не приема други аргументи“, допълни той.

Ройтерс не е могла да провери независимо съобщенията. Няма непосредствен коментар от Русия. Киев и Москва отричат да нападат цивилни при атаките си във войната, която Русия започна през февруари 2022 г. и при нея загинаха хиляди хора, а милиони украинци бяха принудени да напуснат домовете си.

В събота Зеленски обеща да засили „украинската духовна независимост“, като намекна, че ръководителите в страната се насочват на практика към забрана на клона на православната църква, който има връзки с Москва.

Мнозинството украинци са православни християни, но вярата е разделена в клон с традиционни връзки с Руската православна църква и независима църква, призната от световната православна йерархия от 2019 г.

Членовете на независимата църква, лоялна на патриарха в Киев, се увеличиха след началото на руското нашествие. Но малцинствената църква, свързана с Москва, запазва влияние и украинските ръководители я обвиняват, че подстрекава нашествието и се опитва да отрови общественото мнение.

„Току-що проведох подготвителна среща относно решение, което ще засили украинската духовна независимост“, заяви Зеленски във вечерното си видеообръщение. „Трябва да лишим Москва от последните възможности да ограничава свободата на украинците. И решенията за това трябва да бъдат 100% ефективни. Ще осигурим това“, допълни той.

Миналата година парламентът даде първоначално одобрение на законопроект, който ще постави извън закона дейностите на религиозни организации, свързани с центрове за влияние „в страна, която извършва въоръжена агресия срещу Украйна“.

Но опит миналия месец за въвеждане на проект за осигуряване на окончателно одобрение се провали и законодателството беше временно отложено.

Миноритарната църква твърди, че след нашествието е прекъснала всички връзки с Руската православна църква, която е твърд поддръжник на войната на Кремъл. Украинските ръководители оспорват това твърдение.

Наказателни процедури, включително по обвинения за държавна измяна, са започнати срещу десетки духовници на църквата. Най-малко един от тях беше прехвърлен в Русия в рамките на размяна на затворници.

Някои украински депутати изразиха също опасения, че законодателството може да се натъкне на противопоставяне от консервативните републиканци в САЩ, най-големия поддръжник на Украйна на Запад, заради ограничаване на религиозните свободи.