Българите знаят причините за климатичните промени, но не и мерките срещу тях

Българите са наясно с причините и последиците от изменението на климата, но не и с начините за противодействие, показва най-новото климатично изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за тази и миналата година. В проучването са включени 30 хил. респонденти от 35 държави, включително държавите членки на Европейския съюз (ЕС), Обединеното кралство, САЩ, Китай, Япония, Индия и Канада. Изследването предоставя ценна информация за цялостното разбиране от страна на обществото за изменението на климата.

В него се проучва степента на информираност на обществата за климатичните промени в три основни области: "определения и причини", "последици" и "решения", съобщават от ЕИБ.

С познанията си по трите основни проучвани сфери, българските участници са получили 6,10 от 10 точки, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6,37 точки. Класацията се оглавява от Финландия с оценка от 7,22 точки, следвана от Люксембург - 7,19 точки, и Швеция с бал от 6,96 точки, показва проучването.

Що се отнася до информираността сред гражданите за "определението и причините за изменението на климата", българските участници получават 7,19 точки, които са много близо до осреднения резултат за ЕС от 7,21 точки. 71% от тях са избрали правилният отговор - "Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели", а 6% от участниците намират промяната за измама.

Проучването показва, че над три четвърти (79%) от респондентите са наясно за влиянието на човешките дейности върху изменението на климата. Други 12% са на мнение, че промените се дължат на екстрени природни явления като вулканични изригвания и горещи вълни, а 9% смятат озоновата дупка за причина.

На въпроса за трите най-големи замърсителя с парникови газове в света, повечето български граждани (66%) са посочили САЩ, Китай и Индия. При все това една трета са избрали отговор, в който не присъства Китай.

Българските участници получават 7,32 точки за познанията си за последиците от климатичните промени. Резултатът е под средното за ЕС от 7,65 точки. 85% от тях са наясно, че промените имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Такъв е и делът на посочилите неблагоприятните метеорологични явления като основна причина за задълбочаване на глада по света.

По отношение на въздействието на климатичните промени върху морското равнище, 64% от българските респонденти са отговорили, че нивото на световния океан се покачва, за 23% климатът не оказва въздействие, а за 13% равнището на световния океан се понижава. Повечето от българските респонденти (58%, но с 11 пр. п. под средното за ЕС ниво) осъзнават влиянието на изменението на климата върху миграцията, което се изразява в ръст на принудителните разселвания в световен мащаб.

Българските граждани получават оценка 3,81 точки от максимално 10 пункта – резултат много под средната за ЕС оценка от 4,25 точки, когато трябва да преценят с какви методи обществата по света трябва да противодействат на изменението на климата.

Въпреки разликата, се показва обща тенденция при европейските граждани с обобщения резултат от под половината възможни точки. Голяма част от българските респонденти (76%) са запознати с факта, че използването на продукти, подлежащи на рециклиране, може да спомогне за намаляване на последиците от изменението на климата. Освен това 62% твърдят, че използването на обществен транспорт вместо личен автомобил е стъпка в правилната посока. Но малка част (38%) от участвалите в допитването обвързват добрата изолация на сградите като мярка, която може да намали човешкото въздействие върху околната среда.

Засега само една четвърт от анкетираните, което е със 17 процентни пункта под средното ниво за ЕС, смятат, че по-рядкото закупуване на нови дрехи също може да повлияе положително.

Подобно на констатациите за повечето страни от ЕС, в голяма част от отговорите на българите става ясно, че налагането на по-големи ограничения на скоростта по пътищата (86%) или по-добрата изолация на сградите (62%) могат да спомогнат в борбата с изменението на климата.

Изследването показва също, че повечето българи не си дават сметка за значителното въздействие, което използването на цифрови технологии може да окаже върху климата, като само 5% от тях твърдят, че гледането на по-малко видеоклипове онлайн може да помогне.

Подобно на повечето страни в Европа само малка част от българските граждани (29%, или 15 процентни пункта под средното за ЕС) са в състояние да определят индивидуалния въглероден отпечатък като "общото количество емисии на парникови газове, отделяни от дадено лице за една година".